Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Динко от Ямбол си връща формата. Метна се на АТВ и отправи послание към душманите си
  • Новини

Динко от Ямбол си връща формата. Метна се на АТВ и отправи послание към душманите си

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2022
ddaidkasdkasdo.jpg

Динко Вълев от Ямбол вече е далеч по-добре и очевидно опасенията, че ще остане инвалид, са напразни.

Днес, куцукайки, звездата от „ВИП Брадър“ и „ловец на бежанци“ се метна на АТВ и отправи цинично послание към душманите си, които го били проклели да не оздравее. Той публикува в профила си в Инстаграм видео, с което искаше да покаже, че възстановяването му върви отлично.

От кадрите става ясно, че чешита все още трудно се придвижва, но предвид това, което е преживял, е цяло чудо, че изобщо може да ходи. Кръвта на ямболският бизнесмен обаче ври и той не може да стои спокоен.

„Всяко нещо, което не може да ме убие, ме прави още по-силен. На всички душмани искам да кажа – да ми ядат големия ***“, каза в типичния си стил Динко и отпраши с жълтото АТВ..

Не изпускай тези оферти:

Припомняме, че преди повече от месец той пострада много тежко при репатрирането на обърнат тир край Девня. Стрелата на крак буквално го натроши, наложи се да бъде приет по спешност в МБАЛ „Света Анна“ във Варна, а след това транспортиран с медицински хеликоптер до УМБАЛСМ „Пирогов”, където бяха извършени няколко много тежки операции.

Мнозина считаха, че Динко никога няма да може да проходи, а други директно го отписаха. “ Ако беше някой друг човек на мое място – да беше заминал, но аз съм силен човек и ще се справя“, каза още тогава Динко.

Преди дни той разкри, че е по-добре и „до няколко дни ще кара мотори“.

Още новини за Динко:

Известният като ловец на бежанци Динко Вълев, който пострада тежко наскоро при акция край Варна, публикува болезнен пост в Инстаграм.

„Как се лекува тромб в крака. Бия Фраксипирин, но се надува и ме боли. Дайте съвет“, пише Динко, като от поста му си личи, че страданията му са сериозни.

Под коментара му валят съвети и препоръки да се обърне към специалист.

„Динко, бий си фраксипарин за сега. Важно е кръвта ти да е разредена. Възможно е в лечебно заведение да ти се проведе фибринолиза, но е тежка процедура и трудно се понася.“

„Това е много опасно братле лекувай го…“

„Даряваш кръв на 3 месеца, натокиназа всеки ден, натаспин също. Междувременно отиваш на лекар да види къде и какъв е тромба“

35-годишният ловец на бежанци пострада тежко, след като 150-килограмова стрела на кран се стовари върху него при опит да репатрира обърнала се на пътя цистерна.

„Ако беше някой друг човек на мое място – да беше заминал, но аз силен човек и ще се справя“, категоричен е ловецът на мигранти.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отвориха куфара на жена с българско гражданство на летище София и всички онемяха
Next: Зрителите на Гласът на България: Дара и Галена не са за там

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.