Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Динко от Ямбол си връща формата. Метна се на АТВ и отправи послание към душманите си
  • Новини

Динко от Ямбол си връща формата. Метна се на АТВ и отправи послание към душманите си

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2022
ddaidkasdkasdo.jpg

Динко Вълев от Ямбол вече е далеч по-добре и очевидно опасенията, че ще остане инвалид, са напразни.

Днес, куцукайки, звездата от „ВИП Брадър“ и „ловец на бежанци“ се метна на АТВ и отправи цинично послание към душманите си, които го били проклели да не оздравее. Той публикува в профила си в Инстаграм видео, с което искаше да покаже, че възстановяването му върви отлично.

От кадрите става ясно, че чешита все още трудно се придвижва, но предвид това, което е преживял, е цяло чудо, че изобщо може да ходи. Кръвта на ямболският бизнесмен обаче ври и той не може да стои спокоен.

„Всяко нещо, което не може да ме убие, ме прави още по-силен. На всички душмани искам да кажа – да ми ядат големия ***“, каза в типичния си стил Динко и отпраши с жълтото АТВ..

Не изпускай тези оферти:

Припомняме, че преди повече от месец той пострада много тежко при репатрирането на обърнат тир край Девня. Стрелата на крак буквално го натроши, наложи се да бъде приет по спешност в МБАЛ „Света Анна“ във Варна, а след това транспортиран с медицински хеликоптер до УМБАЛСМ „Пирогов”, където бяха извършени няколко много тежки операции.

Мнозина считаха, че Динко никога няма да може да проходи, а други директно го отписаха. “ Ако беше някой друг човек на мое място – да беше заминал, но аз съм силен човек и ще се справя“, каза още тогава Динко.

Преди дни той разкри, че е по-добре и „до няколко дни ще кара мотори“.

Още новини за Динко:

Известният като ловец на бежанци Динко Вълев, който пострада тежко наскоро при акция край Варна, публикува болезнен пост в Инстаграм.

„Как се лекува тромб в крака. Бия Фраксипирин, но се надува и ме боли. Дайте съвет“, пише Динко, като от поста му си личи, че страданията му са сериозни.

Под коментара му валят съвети и препоръки да се обърне към специалист.

„Динко, бий си фраксипарин за сега. Важно е кръвта ти да е разредена. Възможно е в лечебно заведение да ти се проведе фибринолиза, но е тежка процедура и трудно се понася.“

„Това е много опасно братле лекувай го…“

„Даряваш кръв на 3 месеца, натокиназа всеки ден, натаспин също. Междувременно отиваш на лекар да види къде и какъв е тромба“

35-годишният ловец на бежанци пострада тежко, след като 150-килограмова стрела на кран се стовари върху него при опит да репатрира обърнала се на пътя цистерна.

„Ако беше някой друг човек на мое място – да беше заминал, но аз силен човек и ще се справя“, категоричен е ловецът на мигранти.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отвориха куфара на жена с българско гражданство на летище София и всички онемяха
Next: Зрителите на Гласът на България: Дара и Галена не са за там

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.