Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дървото, което съдържа 17 пъти повече калций от млякото и 25 пъти повече желязо от спанака
  • Новини

Дървото, което съдържа 17 пъти повече калций от млякото и 25 пъти повече желязо от спанака

Иван Димитров Пешев май 24, 2023
dkaskraisroas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Едва ли някога сте чували името на това дърво. То обаче е известно от древността заради чудодейните си ползи за здравето.

Моринга е името на растение, което от векове се използва в медицината.

В аюрведичната традиция това растение е свързано с лечението или профилактиката на повече от 300 заболявания.

Листата на моринга съдържат калций, калий, витамин С, протеини, бета-каротин и др. Това дърво предлага невероятен хранителен профил и има способността да лекува различни здравословни проблеми. Така че нека да научим повече за всички предимства, които то притежава!
Богат хранителен профил

Листата на морингата са пълни с витамини, минерали и аминокиселини. 100 гр.сушени зелени листа съдържат:
10 пъти повече витамин А, отколкото при морковите
15 пъти повече калий от бананите
17 пъти повече калций от млякото
12 пъти повече витамин С от портокалите
25 пъти повече желязо от спанака

Антиоксиданти
Листата на моринга са отличен източник на антиоксиданти, включително витамин С, хлорогенна киселина, бета-каротин и кверцетин. Доказано е, че хлорогенната киселина е в състояние да забави абсорбцията на захарта от клетките и така да снижи нивата на кръвната захар.
Ниски нива на кръвната захар

Това растение съдържа полезни съединения като изотиоцианати, които имат антидиабетни свойства. Според проучванията, жени, които са приемали по 7 гр.прах от сушени листа на моринга всеки ден в продължение на 3 месеца, са успели да намалят кръвната захар (измерена на гладно) с 13,5%.
Намалява възпаленията

Листата на моринга съдържат изотиоцианати, флавоноиди и фенолни киселини, като всички те имат силни противовъзпалителни свойства. В продължение на много години това растение се използва за лечение на стомашни язви. Моринга може да предпази черния дроб от хронично възпаление. Може да се използва за пържене или за салати. То е отличен овлажнител за кожата и можете да го използвате локално за лечение на гъбични проблеми и артрит.
Поддържа здравословни нива на холестерола

Моринга е също така ефективна при понижаване на холестерола. Тя може да снижи нивата на холестерола и да намали образуването на атеросклеротична плака с до 50-86%. Моринга притежава мощни антиоксидантни, анти-атеросклеротични и липидо-понижаващи свойства и може ефективно да предотврати сърдечно-съдови заболявания.
Защита от токсичния арсен

Семената и листата на моринга могат да неутрализират токсичността на арсена. Това е изключително важно, защото някои храни като ориза, например, могат да бъдат замърсени с арсен.

Листата на моринга дори могат да пречистят водата … и още много

Моринга е с високо съдържание на фибри и може да пречисти червата ви. Тя е пълна с изотиоцианати, известни със своите мощни антибактериални свойства и способността им да премахват хелиобактер пилори, бактериите, отговорни за гастрит, язви и рак на стомаха. Установено е, че семената на това растение могат да покажат още по-добри резултати при пречистване на водата в сравнение с конвенционалните синтетични материали.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разгадаха мистерията около Дяволския мост край Ардино
Next: Домашен трик, с който ще се отървете от мравките: Просто изсипвам това и мравките ще си тръгнат сами

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.