Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Има си тънкости, които научих, за да изпържа кюфтетата и да станат перфектни
  • Новини

Има си тънкости, които научих, за да изпържа кюфтетата и да станат перфектни

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
wrwqrrsdtsdtsdt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Пържените кюфтенца са любими на цялото ни семейство.

В основата на вкусните пържени кюфтенца стоят няколко важни правила. Не е достатъчно да си купиш готова кайма от магазините, да сложиш малко олио в тигана и да ги направиш супер вкусни. Има си тънкости в приготвянето им, които е добре да спазваш.
Да започнем с каймата.

За да изпържите наистина сочни и вкусни кюфтенца, ви препоръчваме да не купувате готова кайма. Най-добре отидете в месарница, купете парче месо и помолете да ви го смелят, а може и да си го смелите сами вкъщи, стига да разполагате с месомелачка.

Перфектната кайма за кюфтета е смес от свинско и телешко (50:50), като гледайте в свинското месо да има и сланинка – именно тя ще придаде сочност на кюфтенцата.

Подправките, които се слагат за кюфтенца, са сол, черен пипер, кимион, лук и чубрица, разбира се, вие може да добавите каквито подправки обичате. Месенето е третата важна стъпка за вкусните пържени кюфтенца.

След като сте прибавили всички продукти, ви чака дълго месене. Много хора мислят, че е достатъчно да помесят малко каймата колкото да се разнесат продуктите. Това обаче е много груба грешка.

Трябва да продължите с месенето, докато получите сочна и мека кайма, която не е кашава.

Омесената кайма трябва да престои в хладилник поне 3-4 часа, за да поеме подправките. Но ние ви препоръчваме, ако имате възможност, да оставите каймата да престои 1 ден с подправките, за да може напълно да се овкуси.пържените кюфтенца кайма

При пърженето на кюфтета не използвайте много олио, тъй като самите кюфтенца отделят мазнина. Изчакайте мазнината да е добре загряла преди да сложите кюфтенцата. В противен случай ще поемат от вкуса й.

По време на пърженето на кюфтенцата използвайте щипка или лопатка и в никакъв случай вилица, тъй като, ако прободете кюфтетата с вилица, ще изтекат соковете им и ще се изсушат.

Поднесете ги, докато са топли и изненадайте хората с непоправимия им вкус, който притежават. Да ви е сладко на вас, на гоктите и на цялото семейство!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

FB.AppEvents.logPageView();

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Историята за изгорялата филия, която промени възгледите ми и ми даде нов смисъл в живота. Не я пропускай и ти
Next: Бивш шеф на млекокомбинат: Изнасяхме над 500 тона мляко годишно за Запада, стандартът се спазваше

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.