Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Като видях какво си отглежда съседката у тях, загубих дума направо. Веднага си посадих и аз и вече имам даже плод
  • Новини

Като видях какво си отглежда съседката у тях, загубих дума направо. Веднага си посадих и аз и вече имам даже плод

Иван Димитров Пешев януари 27, 2023
fasashasdgds.png

Киви бихте могли да отглеждате успешно и в дома си!

Плодовете на сочното киви са изумрудено зелени на цвят и притежават много полезни свойства. Югоизточна България предлага идеални условия за отглеждането му.

На някои места по света този плод е наричан „Храна на боговете”.

Той е незаменим в случаи на повишено кръвно налягане и болести на сърцето. Плодовете му съдържат редица витамини и спомагат за отслабване, а само два плода от кивито, хапнати след препиване, са достатъчни да ни спасят от досадния махмурлук. Освен това узрялото киви снижава риска от образуване на тромби и редуцира вредните мастни киселини в кръвта, което го превръща в полезна алтернатива на аспирина.

Не изпускай тези оферти:

 

Предварителна подготовка

В действителност, това въобще не е сложно. Изберете най-зрелия плод киви от най-близкия магазин. То е нужно да е меко, гладко и без увреждания и наранявания. Има няколко популярни сорта киви, но не всеки един от тях е в състояние да израсне и да се развие до възрастно растение в домашни условия.

Кивито обича много светлина и топлина, така че за неговото засаждане и отглеждане е нужно да отделите място на перваза на слънчев прозорец, където няма течение.

Най-доброто време за засаждане е от март до май. Измийте плодовете и ги разрежете на няколко части. Внимателно отделете меката вътрешна част и я направете на каша. Получената каша поставете в чаша с топла вода, разбъркайте и оставете да престои за малко.

 

След това промийте добре, за да може да се премахне меката част и да останат единствено семенцата, които ще плуват на повърхността. Поставете семената върху кърпа или хартиена салфетка, за да се подсушат.

 

След 2-4 часа завийте семената в памук или кърпа и ги поставете в купа. Добавете малко гореща вода, която да попие в материала, но да не се излива при накланяне на съда. Покрийте отгоре купата с кърпа и я поставете на топло и слънчево място. Вечер е добре леко да се открива или дори да се премахва изцяло кърпата. Сутринта долейте отново нужното количество вода. След 7-10 дни, семената на кивито е необходимо да покълнат.

Изберете подходяща за растението саксия и посипете на дъното й натрошена керемида. По-добре е да се вземе готова почвена смес, предназначена за тропически пълзящи растения .

Подръжте саксията с почвената смес на водна баня в продължение на два часа. В дупки с дълбочина 5-10 мм поставяйте по 2-3 семена. Леко ги покрийте с почва, полейте ги с вода със стайна температура и плътно ги покрийте с кърпа.

Поставете саксията на топло и слънчево място. След 3-6 дни ще се появят първите издънки. От неперспективните и ненужни растения е по-добре да се отървете още на този етап.

Поливайте умерено. През зимата растежа на киви се забавя и е достатъчно да се полива 2-3 пъти месечно. По време на вегетация (пролетта и лятото) растенията се нуждаят от повече влага, така че е необходимо да се полива по-често – 2 пъти седмично. Освен това през лятото, когато е горещо, кивито трябва да се пръска с вода.

Киви бихте могли да отглеждате успешно и в дома си!

 

Редовно разреждайте растенията, така че те да не си пречат взаимно. В ранните етапи, те може просто да се изскубват от почвата. Малко по-късно, това няма да може да става, тъй като кореновата система на кивито се развива достатъчно бързо.

Най-правилния вариант е ненужните израстъци да се подрязват. Когато растенията достигнат височина 10-12 см, трябва да се пресадят в отделни саксии. Ако не го направите, тяхното развитие ще се забави. При благоприятни условия, кивито отгледано от семена започва да цъфти и да дава плодове през третата или четвъртата година.

Опитайте сами този метод на отглеждане на киви и това тропическо растение, ще ви радва всеки ден. А няколко години по-късно дори ще можете да се насладите на неговите плодове!

Continue Reading

Previous: Стюардеса оцеля при падане от 10 километра без парашут, след като в самолета избухва бомба
Next: На 97, тя е най-възрастната активна гимнастичка! Няма намерение да се пенсионира скоро!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.