Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Като видях какво си отглежда съседката у тях, загубих дума направо. Веднага си посадих и аз и вече имам даже плод
  • Новини

Като видях какво си отглежда съседката у тях, загубих дума направо. Веднага си посадих и аз и вече имам даже плод

Иван Димитров Пешев януари 27, 2023
fasashasdgds.png

Киви бихте могли да отглеждате успешно и в дома си!

Плодовете на сочното киви са изумрудено зелени на цвят и притежават много полезни свойства. Югоизточна България предлага идеални условия за отглеждането му.

На някои места по света този плод е наричан „Храна на боговете”.

Той е незаменим в случаи на повишено кръвно налягане и болести на сърцето. Плодовете му съдържат редица витамини и спомагат за отслабване, а само два плода от кивито, хапнати след препиване, са достатъчни да ни спасят от досадния махмурлук. Освен това узрялото киви снижава риска от образуване на тромби и редуцира вредните мастни киселини в кръвта, което го превръща в полезна алтернатива на аспирина.

Не изпускай тези оферти:

 

Предварителна подготовка

В действителност, това въобще не е сложно. Изберете най-зрелия плод киви от най-близкия магазин. То е нужно да е меко, гладко и без увреждания и наранявания. Има няколко популярни сорта киви, но не всеки един от тях е в състояние да израсне и да се развие до възрастно растение в домашни условия.

Кивито обича много светлина и топлина, така че за неговото засаждане и отглеждане е нужно да отделите място на перваза на слънчев прозорец, където няма течение.

Най-доброто време за засаждане е от март до май. Измийте плодовете и ги разрежете на няколко части. Внимателно отделете меката вътрешна част и я направете на каша. Получената каша поставете в чаша с топла вода, разбъркайте и оставете да престои за малко.

 

След това промийте добре, за да може да се премахне меката част и да останат единствено семенцата, които ще плуват на повърхността. Поставете семената върху кърпа или хартиена салфетка, за да се подсушат.

 

След 2-4 часа завийте семената в памук или кърпа и ги поставете в купа. Добавете малко гореща вода, която да попие в материала, но да не се излива при накланяне на съда. Покрийте отгоре купата с кърпа и я поставете на топло и слънчево място. Вечер е добре леко да се открива или дори да се премахва изцяло кърпата. Сутринта долейте отново нужното количество вода. След 7-10 дни, семената на кивито е необходимо да покълнат.

Изберете подходяща за растението саксия и посипете на дъното й натрошена керемида. По-добре е да се вземе готова почвена смес, предназначена за тропически пълзящи растения .

Подръжте саксията с почвената смес на водна баня в продължение на два часа. В дупки с дълбочина 5-10 мм поставяйте по 2-3 семена. Леко ги покрийте с почва, полейте ги с вода със стайна температура и плътно ги покрийте с кърпа.

Поставете саксията на топло и слънчево място. След 3-6 дни ще се появят първите издънки. От неперспективните и ненужни растения е по-добре да се отървете още на този етап.

Поливайте умерено. През зимата растежа на киви се забавя и е достатъчно да се полива 2-3 пъти месечно. По време на вегетация (пролетта и лятото) растенията се нуждаят от повече влага, така че е необходимо да се полива по-често – 2 пъти седмично. Освен това през лятото, когато е горещо, кивито трябва да се пръска с вода.

Киви бихте могли да отглеждате успешно и в дома си!

 

Редовно разреждайте растенията, така че те да не си пречат взаимно. В ранните етапи, те може просто да се изскубват от почвата. Малко по-късно, това няма да може да става, тъй като кореновата система на кивито се развива достатъчно бързо.

Най-правилния вариант е ненужните израстъци да се подрязват. Когато растенията достигнат височина 10-12 см, трябва да се пресадят в отделни саксии. Ако не го направите, тяхното развитие ще се забави. При благоприятни условия, кивито отгледано от семена започва да цъфти и да дава плодове през третата или четвъртата година.

Опитайте сами този метод на отглеждане на киви и това тропическо растение, ще ви радва всеки ден. А няколко години по-късно дори ще можете да се насладите на неговите плодове!

Continue Reading

Previous: Стюардеса оцеля при падане от 10 километра без парашут, след като в самолета избухва бомба
Next: На 97, тя е най-възрастната активна гимнастичка! Няма намерение да се пенсионира скоро!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.