Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Коронавирусът може сериозно да засегне очите. Съдовите заболявания на ретината
  • Новини

Коронавирусът може сериозно да засегне очите. Съдовите заболявания на ретината

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Коронавирусът може сериозно да засегне очите. Съдовите заболявания на ретината

COVID-19 може сериозно да увреди очите

Коронавирусът може съществено да засегне очите. Съдовите болести на ретината като късен пост Коронавирус синдром зачестяват, сигнализира доктор Веселин Даскалов, който е един от най-хубавите български офталмолози. Оплакванията, свързани с очите, могат да се проявят директно след болестта, само че появяването им може да отнеме и месеци.

„ Имал съм към този момент няколко такива случаи на пациенти с тромбози. След снемане на анамнезата се оказва, че са преболедували ковид преди един, два или даже 6 месеца “, обясни шефът на Специализираната очна болница „ Пентаграм “.

Три са главните, съществени затруднения, които той е открил в практиката си. Едното е тромбоза на централната вена на ретината като разследване на микроемболизация, усилване на тромботичните процеси в дребните кръвоносни съдове или увреждана на съдовата стена на капилярите, породени от вируса SARS –CoV-2. Всичко това довежда до задръстване на централната вена на ретината или неин клон, което клинично се изявявя с утежняване или даже загуба на зрението

При инфаркт на зрителния нерв се запушват дребните кръвоносни съдове към изхода на зрителния нерв,, което предизвиква исхемична оптикопатия (инфаркт на зрителния нерв) – непълен или цялостен и може да докара до частична или практическа слепота.

„ Очната емболията – запушването на централната артерия на ретината пък е остро трагично положение, при което човек внезапно усеща, че пред очите му се спуска тъмна пелена “, споделя офталмологът. Първосигналната реакция на пациента е да намерения, че е колабирал. След 10 минути обаче той открива, че не е колабирал, а просто не вижда. Най-честата причина за очната емболия са ритъмните нарушавания на сърцето в резултат на ковид, а също и усилването на тромботичните процеси (увеличаване адхезията на тромбоцитите, или увреждането на съдовата стена). Тези микроемболи запушвайки централната артерия на ретината провокират инфаркт и надлежно хипоксия на ретината. „ Състоянието е извънредно незабавно и в случай че до 6-ия час не успеем да отпушим засегнатия кръвоносен съд, зрението се губи “, предизвестява доктор Даскалов.

Лекарите в Обединеното кралство, където Омикрон първо се популяризира всеобщо, сигнализират, че при тази вариация проблемите с очите могат да бъдат освен постковид синдром, само че и предиктор, че човек е притежател на болестта. В 11% от случаите, зачервяване на окото или развиване на конюнктивит е първият признак, надалеч преди човек да вдигне температура или да получи тресчица. Особено при млади, имунизирани хора, това може да остане и единственият признак, че са носители на вируса. „ Този факт може да помогне за ограничение на болестта. Ако в сегашната конюнктура някой към вас е със зачервено око, даже и нищо друго да му няма, имайте едно мислено “, предизвестява доктор Веселин Даскалов. И напомня, че още от началото на пандемията лекарите са с изключително внимание върху връзката сред ковид и очите. Един от първите експерти, които се пробваха да предупредят света за COVID-19, беше китайският офталмолог от Ухан Д-р Ли Ванлинг, който най-вероятно се е заразил от безсимптомен пациент с глаукома.

Continue Reading

Previous: Две жени откраднаха кола и поискаха откуп – КРИМИНАЛНО
Next: За тези, които са над 20 години, поне веднъж на

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.