Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Коронавирусът може сериозно да засегне очите. Съдовите заболявания на ретината
  • Новини

Коронавирусът може сериозно да засегне очите. Съдовите заболявания на ретината

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Коронавирусът може сериозно да засегне очите. Съдовите заболявания на ретината

COVID-19 може сериозно да увреди очите

Коронавирусът може съществено да засегне очите. Съдовите болести на ретината като късен пост Коронавирус синдром зачестяват, сигнализира доктор Веселин Даскалов, който е един от най-хубавите български офталмолози. Оплакванията, свързани с очите, могат да се проявят директно след болестта, само че появяването им може да отнеме и месеци.

„ Имал съм към този момент няколко такива случаи на пациенти с тромбози. След снемане на анамнезата се оказва, че са преболедували ковид преди един, два или даже 6 месеца “, обясни шефът на Специализираната очна болница „ Пентаграм “.

Три са главните, съществени затруднения, които той е открил в практиката си. Едното е тромбоза на централната вена на ретината като разследване на микроемболизация, усилване на тромботичните процеси в дребните кръвоносни съдове или увреждана на съдовата стена на капилярите, породени от вируса SARS –CoV-2. Всичко това довежда до задръстване на централната вена на ретината или неин клон, което клинично се изявявя с утежняване или даже загуба на зрението

При инфаркт на зрителния нерв се запушват дребните кръвоносни съдове към изхода на зрителния нерв,, което предизвиква исхемична оптикопатия (инфаркт на зрителния нерв) – непълен или цялостен и може да докара до частична или практическа слепота.

„ Очната емболията – запушването на централната артерия на ретината пък е остро трагично положение, при което човек внезапно усеща, че пред очите му се спуска тъмна пелена “, споделя офталмологът. Първосигналната реакция на пациента е да намерения, че е колабирал. След 10 минути обаче той открива, че не е колабирал, а просто не вижда. Най-честата причина за очната емболия са ритъмните нарушавания на сърцето в резултат на ковид, а също и усилването на тромботичните процеси (увеличаване адхезията на тромбоцитите, или увреждането на съдовата стена). Тези микроемболи запушвайки централната артерия на ретината провокират инфаркт и надлежно хипоксия на ретината. „ Състоянието е извънредно незабавно и в случай че до 6-ия час не успеем да отпушим засегнатия кръвоносен съд, зрението се губи “, предизвестява доктор Даскалов.

Лекарите в Обединеното кралство, където Омикрон първо се популяризира всеобщо, сигнализират, че при тази вариация проблемите с очите могат да бъдат освен постковид синдром, само че и предиктор, че човек е притежател на болестта. В 11% от случаите, зачервяване на окото или развиване на конюнктивит е първият признак, надалеч преди човек да вдигне температура или да получи тресчица. Особено при млади, имунизирани хора, това може да остане и единственият признак, че са носители на вируса. „ Този факт може да помогне за ограничение на болестта. Ако в сегашната конюнктура някой към вас е със зачервено око, даже и нищо друго да му няма, имайте едно мислено “, предизвестява доктор Веселин Даскалов. И напомня, че още от началото на пандемията лекарите са с изключително внимание върху връзката сред ковид и очите. Един от първите експерти, които се пробваха да предупредят света за COVID-19, беше китайският офталмолог от Ухан Д-р Ли Ванлинг, който най-вероятно се е заразил от безсимптомен пациент с глаукома.

Continue Reading

Previous: Две жени откраднаха кола и поискаха откуп – КРИМИНАЛНО
Next: За тези, които са над 20 години, поне веднъж на

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Влязох по-рано от работа с усещането, че денят още ме държи за гърлото. Якето ми беше на гърба, ключовете още в ръката, а мислите ми се блъскаха една в друга като недовършени обещания.
  • Чакалнята беше прекалено светла и плашещо тиха.
  • Лая притисна лицето си в якето ми, сякаш можеше да се скрие в плата и да изчезне от света. Вятърът се промъкваше през шевовете, бодеше ни по врата и по ръцете, а аз се преструвах, че не го усещам, защото детето ми гледаше очите ми и търсеше в тях нещо, което отдавна не бях сигурна, че притежавам.
  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.