Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Магазинер от Одрин: Тълпи българи заливат пазара, изкупуват всичко, лирата пак се срина
  • Новини

Магазинер от Одрин: Тълпи българи заливат пазара, изкупуват всичко, лирата пак се срина

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2024
sdfvsfdvsdfgdfhgfjhgjhg.png

Поради покачването на обменните курсове Турция се превърна в евтин пазар за българите в последните години. 

Тези дни отново се наблюдава значително увеличение на туристите, идващи от България в Одрин за пазаруване, защото едно левче тези дни достигна рекордните 17,10 турски лири, а еврото е около 33,45 TRY. 

 

Според официалният разменен курс на БНБ левът днес поскъпна до 17,06 TRY, а 100 лири се разменя за 5,85 лв. 

 

Български туристи отново се стекоха и пазаруваха от различни точки на града. Поради разликата в обменния курс туристите пазаруват изгодно и носят продуктите, които пълнят в чантите си обратно в родните си градове, информират турските медии от Одрин и областта.

Търговецът Ахмет Кая заяви:

„Ако не бяха българите, това място нямаше да го има. Сега са много важни за нашия бизнес, защото покупателната възможност на турските граждани с всеки изминат ден намалява заради инфлацията тук.

За българите и гърците които пазаруват тук е все по-изгодно, защото цените изостават от инфлацията. Просто ги оставяме спокойно да пазаруват. Те купуват много„.

Магазинерът Сами Дьонмез сподели: „Идват на тълпи… 6 лева вече са 100 лири. Сега купуват повече зимни дрехи, но не са малко и тези които взимат тениски, панталони и бельо.

Купуват всичко от А до Я за 100 лева и се връщат в България. Турция е райска страна, за тях. Пазара Улус е международен пазар. Ние приемаме около 10 хиляди туристи на ден.

 

Бизнесът до скоро беше по-слаб, но сега е страхотен, всичко вече е на мястото си“, заключи той, цитиран от „Марица“.

Тъй като българските граждани вече могат да влизат в Турция без паспорт, а само с лична карта, туристите от България се увеличиха драстично.

Единствения проблем сега са огромните опашки по границите, особено през уикендите.

Със застудяването българите отново се стичат в града и отиват предимно на петъчния пазар. Сега са най-популярни зимните продукти като палта, пуловери и ботуши.

Българските туристи идват на базарите още в ранни зори и обикалят сергиите. След това се отправят към моловете и магазините и накрая се отбиват в супермаркетите.

Нарастващия брой на българските туристи на пазара радва търговците.

Вяра Ангелова, която пазарува в Одрин от България, сподели: „Ще купим обувки за децата и ще пътуваме обратно. Купихме килими, омекотител за пране, сирене чедър, защото всичко е по-изгодно от България“.

Фейзи Мурат, който дойде в Одрин от България за еднодневен шопинг, заяви за агенция Демирьорен: „Купихме жилетки, пижами, чаршафи. И други зимни стоки. Купуваме каквото ни трябва, защото е изгодно„.

Ведат Назим, който също дойде от България отбеляза: „Понякога обменяме 500, понякога 600 евро. Купуваме си хляб, купуваме си дрехи. Тук цените са достъпни. Пълним багажа и тръгваме обратно„.

 

„Цените в България станаха много високи напоследък„, се оплака Ася Ремзи пред агенция Хабер Тюрк: „Намерихме и купихме изгодно всичко което търсихме. Ще сложим купеното в колата си и ще отидем да купим други неща от супермаркетите. Много сме доволни с цените тук“.

„Българите купуват електрически одеяла“, заяви търговецът Одрин Хюсеин Айдън. „Казват, че има проблем с природния газ в България, така че търсенето на зимни продукти е много високо. Те купуват юргани, одеяла и топли дрехи“, допълни той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави побесня: Това е толкова абсурдно, че направо е…
Next: Роден е в бедно пловдивско село, работи като общ работник, но става един от най-известните ни писатели

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.