Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Магазинер от Одрин: Тълпи българи заливат пазара, изкупуват всичко, лирата пак се срина
  • Новини

Магазинер от Одрин: Тълпи българи заливат пазара, изкупуват всичко, лирата пак се срина

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2024
sdfvsfdvsdfgdfhgfjhgjhg.png

Поради покачването на обменните курсове Турция се превърна в евтин пазар за българите в последните години. 

Тези дни отново се наблюдава значително увеличение на туристите, идващи от България в Одрин за пазаруване, защото едно левче тези дни достигна рекордните 17,10 турски лири, а еврото е около 33,45 TRY. 

 

Според официалният разменен курс на БНБ левът днес поскъпна до 17,06 TRY, а 100 лири се разменя за 5,85 лв. 

 

Български туристи отново се стекоха и пазаруваха от различни точки на града. Поради разликата в обменния курс туристите пазаруват изгодно и носят продуктите, които пълнят в чантите си обратно в родните си градове, информират турските медии от Одрин и областта.

Търговецът Ахмет Кая заяви:

„Ако не бяха българите, това място нямаше да го има. Сега са много важни за нашия бизнес, защото покупателната възможност на турските граждани с всеки изминат ден намалява заради инфлацията тук.

За българите и гърците които пазаруват тук е все по-изгодно, защото цените изостават от инфлацията. Просто ги оставяме спокойно да пазаруват. Те купуват много„.

Магазинерът Сами Дьонмез сподели: „Идват на тълпи… 6 лева вече са 100 лири. Сега купуват повече зимни дрехи, но не са малко и тези които взимат тениски, панталони и бельо.

Купуват всичко от А до Я за 100 лева и се връщат в България. Турция е райска страна, за тях. Пазара Улус е международен пазар. Ние приемаме около 10 хиляди туристи на ден.

 

Бизнесът до скоро беше по-слаб, но сега е страхотен, всичко вече е на мястото си“, заключи той, цитиран от „Марица“.

Тъй като българските граждани вече могат да влизат в Турция без паспорт, а само с лична карта, туристите от България се увеличиха драстично.

Единствения проблем сега са огромните опашки по границите, особено през уикендите.

Със застудяването българите отново се стичат в града и отиват предимно на петъчния пазар. Сега са най-популярни зимните продукти като палта, пуловери и ботуши.

Българските туристи идват на базарите още в ранни зори и обикалят сергиите. След това се отправят към моловете и магазините и накрая се отбиват в супермаркетите.

Нарастващия брой на българските туристи на пазара радва търговците.

Вяра Ангелова, която пазарува в Одрин от България, сподели: „Ще купим обувки за децата и ще пътуваме обратно. Купихме килими, омекотител за пране, сирене чедър, защото всичко е по-изгодно от България“.

Фейзи Мурат, който дойде в Одрин от България за еднодневен шопинг, заяви за агенция Демирьорен: „Купихме жилетки, пижами, чаршафи. И други зимни стоки. Купуваме каквото ни трябва, защото е изгодно„.

Ведат Назим, който също дойде от България отбеляза: „Понякога обменяме 500, понякога 600 евро. Купуваме си хляб, купуваме си дрехи. Тук цените са достъпни. Пълним багажа и тръгваме обратно„.

 

„Цените в България станаха много високи напоследък„, се оплака Ася Ремзи пред агенция Хабер Тюрк: „Намерихме и купихме изгодно всичко което търсихме. Ще сложим купеното в колата си и ще отидем да купим други неща от супермаркетите. Много сме доволни с цените тук“.

„Българите купуват електрически одеяла“, заяви търговецът Одрин Хюсеин Айдън. „Казват, че има проблем с природния газ в България, така че търсенето на зимни продукти е много високо. Те купуват юргани, одеяла и топли дрехи“, допълни той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави побесня: Това е толкова абсурдно, че направо е…
Next: Роден е в бедно пловдивско село, работи като общ работник, но става един от най-известните ни писатели

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.