Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-хубавата баница с готови кори – все едно е с домашни! Залейте я с това и ще се надуе до небето
  • Новини

Най-хубавата баница с готови кори – все едно е с домашни! Залейте я с това и ще се надуе до небето

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
skdfvksdfkfkdfghkdfghfgh.jpg

Винаги, когато нямам много време, приготвям тази баница за обяд.

Тя е засищаща и много вкусна. Винаги, когато я сервирам на гостите, те ме засипват с комплименти и си мислят, че съм я правила с домашни кори. Заливката е фантастична и всъщност прави цялата магия.

Запишете си тази рецепта – просто, лесно и бързо. Ето какво ви трябва:

Най-вкусната баница с готови кориНеобходими Продукти:

(измерени с една и съща чаша от 150 мл или приблизително)

500 г готови кори за баница2 чаши прясно мляко1/2 пакетче суха мая (5 г или една чаена лъжичка)1 чаена лъжичка захар3 яйца2 чаши газирана вода2 чаши олиосол на вкус500 г сирене10 супени лъжици брашноНачин на Приготвяне:

Загрейте две чаши мляко, докато се затопли, но не трябва да е горещо. В по-дълбок съд изсипете половин пакетче суха мая с хладкото мляко и добавете една чаена лъжичка захар. Разбъркайте добре, за да се хомогенизират съставките, след което оставете на топло място за 10 минути, за да се активира маята.

В друга по-дълбока купа счупете три яйца и ги разбийте с бъркалка. Добавете две чаши газирана вода и две чаши олио. Добавете половин чаена лъжичка сол, след което разбъркайте отново, за да изравните съставките.

Към тази смес добавете активираната мая. Имайте предвид, че всичко от яйца до газирана вода и олио, всички съставки трябва да са на стайна температура.

Започнете да добавяте десет супени лъжици брашно към тази течна смес, като бъркате непрекъснато. Необходимо е брашното да се поеме добре и да се “накисне” в течността, като сместа не трябва да има бучки.

Сместа е готова, така че отворете корите върху работната повърхност. Отделете една кора, след което я намажете по цялата повърхност с приготвената смес. Покрийте я с втора кора, след което я намажете точно като първата. Направете същото и с третата кора.

След като намажете третата кора, нанесете плънката в единия край (по-дългия), в случая прясно сирене, след което започнете да прегъвате: двата по-къси края прегънете леко, за да не изтече плънката, след което навийте кората на руло.

Повторете процедурата и с останалите кори, така че трябва да получите четири рула. Затова в самото начало пребройте корите и ги разделете на 4 купчини по три-четири кори и съответно разделете плънката на четири части.

Намажете средно голяма форма с олио и наредете готовите рула. Отгоре изсипете останалата смес. Загрейте фурната до 150 градуса, след което поставете баницата в горещата фурна за 10 минути. След това увеличете температурата на 180 градуса и се пече до хубаво зачервяване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български производители изкорениха доматите си заради ниските изкупни цени
Next: Голяма трагедия сполетя Витомир Саръиванов! Навръх Коледа е погребал съпругата си

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.