Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наша попфолк певица даде 4000 лева за бебешка количка
  • Новини

Наша попфолк певица даде 4000 лева за бебешка количка

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2022
qqqnicaicias.jpg

Яница вози сина си Преслав в количка за над 4000 лева. Певицата, която стана майка в началото на август, е заложила на дизайнерско возило, което е сред най-скъпите на пазара. Цветът му е черен, което е леко необичаен избор, като колелата са украсени със златисто.

Има и златисти криле отстрани на сенника.

Количката може да се намери и на промоция за малко над 3300 лева, само че се предлага със седалка със сенник. Кошчето за новородено, в което Яница вози своето, както и столчето за кола, и други аксесоари, съвместими с количката, се продават отделно.

Кошчето за новородени струва около 1000 лева, а столчето за кола – 959 лева. Има и чанта на марката – близо 500 лева, информира HotArena.

Не изпускай тези оферти:

Източник: plovdiv24


Още клюки:

„Меди е изключителен творец и невероятен човек. Емоцията, с която ни дарява чрез творбите си, е изцеляваща. Нямах никакво съмнение, че искам да участвам в негов проект. Да работиш с Меди е абсолютно удоволствие, защото знае какво прави и го прави с вкус и усет към детайла.“

Това заяви пред „България Днес“ актрисата Саня Борисова по повод спекулациите около клипа на новото парче на фолкпевеца Меди. В него изпълнителят и Саня играят разделена двойка и си разменят страстни ласки. Това даде повод на злите езици да подхвърлят, че искрата между тях се е разпалила не само на сцената, но и в живота.

„Не съм обвързана на този етап, когато се случи, няма да има нужда от спекулации, сама ще го направя публично“, категорична е Борисова, с което разсейва всички слухове около личния си живот.

За познанството си с Меди споделя, че се е случило преди две години. Още тогава са провели разговор за общи снимки, но изчаквали подходящото парче.

„Песента ми е близка. Неминуемо почти всеки човек е имал отношения, в които не се е чувствал напълно оценен. Аз също, но това са уроци, през които съм преминала, и внимавам да не преповтарям, защото знам, че имам такава склонност. Щастлива съм, че мога да се изразявам чрез изкуство, това за мен е по-щадящият начин за израстване“, искрена е красавицата.

В момента актрисата се е концентрирала върху кариерата си. Лице е на някои от най-добрите български и световни марки за козметика и облекла. Част е и от трупата на театър „Възраждане“, като всеки, който желае, може да я гледа в постановките „Рогоносци“ и „Нощта на Игуаната“, а за най-малките в „Трите прасенца“. На фона на всичко това Саня се е нагърбила и с нелеката задача да пише сценарий за филм. Надява се до края на годината да го завърши, за да може да сподели подробности за него.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Излезе й душата: Алекс Раева горчиво съжали за приятелството си с Рачков
Next: Убитият в София Ивайло оставя 2 сирачета и съпруга вдовица

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.