Поредно автомеле стана около 22 часа на столичния булевард „Цариградско шосе“. Очевидци на инцидента, при който за щастие няма жертви и пострадали, публикуваха снимки във фейсбук групата „Катастрофи в София“.
Катастрофата е станала в близост до Окръжна болница в посока Младост. Баварец се е забил в такси точно на спирката, уточнява един от очевидците.
Освен това автобус от градския транспорт също е катастрофирал. Мелето става само ден, след като друг автобус претърпя инцидент на натоварения столичен булевард.
„Освен автобуса в катастрофата има и други коли, и такси“, уточняват свидетелите.
Не изпускай тези оферти:
Какви са причините за мелето все още не се знае.
На място има униформени, които регулират движението и тепърва ще уточняват по чия вина е станало верижното меле.
Още криминални:
Университетската АГ болница „Майчин дом“ е осъдена да плати 30 000 лв. обезщетение на пациентка заради сгрешено генетично изследване. Това е решил окончателно Върховният касационен съд, се вижда в съдебните регистри. Н.Б. ражда бебе със синдром на Даун, след като генетичното изследване по време на бременността ѝ показва, че плодът няма това заболяване.
Заради недостоверен резултат от генетично изследване, проведено в болницата, Н.Б. е била лишена от правото на избор дали да задържи плода или не и е родила дете с увреждания, при което е претърпяла болки и страдания, приема съдът. Н.Б. води делото не само срещу „Майчин дом“, но и срещу генетичния център, където е взета пробата ѝ.
Не съди лекаря, който е следил бременността ѝ и е оценявал резултатите от фаталното изследване (той не е от „Майчин дом“). И от двете институции жената иска по 50 хил. лв.
Уважен е искът ѝ само срещу „Майчин дом“ и то до 30 000 лв. А от решенията на долните инстанции по случая става ясно, че след раждането Н.Б. не е задържала бебето, пише в. „Сега“.
В иска си Н.Б. твърди, че по време на бременността ѝ е извършено генетично изследване и поради допуснати от ответниците пропуски при изследването тя е получила неверен резултат – че плодът няма данни за болест на Даун, вследствие на което е родила дете с генетично заболяване.
През август 2014 г. в медицински център от жената е взета хорион биопсия (пренатално изследване, чрез което могат да се диагностицират вродени дефекти и генетични заболявания). Материалът е приет в лабораторията на „Майчин дом“. Диагностиката констатира, че няма данни за болест на Даун, както и че има данни за женски генетичен пол. През октомври на Н.Б. е направена фетална морфология, която също стига до извод, че липсват индиректни белези за хромозомна аномалия и плодът е от мъжки пол. През януари 2015 г. жената ражда момченце със синдром на Даун.
Експертите по делото установяват, че пробата за генетичното изследване е опорочена и на практика е изследван материал от жената, а не от плода. Затова има и разминаване между пола на бебето според изследването и според последвалата фетална морфология.
Първите две инстанции отхвърлят иска на Н.Б срещу „Майчин дом“ и генетичния център, където е взета проба за изследването.
Долната инстанция решава, че дори да се приеме, че недостатъците при вземането на пробата и изследването да са довели до грешен резултат, то по делото е неустановена пряка причинно-следствена връзка между решението на Н.Б. да задържи плода и раждането на бебе със синдром на Даун. При разминаването в пола на плода при генетичното изследване и феталната морфология, жената е могла да се информира за причините и да иска от проследяващия бременността ѝ лекар да назначи повторен анализ или консултация с генетик, евентуално да прекъсне бременността, смята съдът.
Според върховните съдии обаче изводите на долната инстанция са необосновани.
Експертът, специалист по генетика, обяснява разминаването в резултатите от ДНК-изследването и феталната морфология с това, че материалът за генетичното изследване е бил замърсен с клетки от майката.
Така най-вероятно на изследване са били подложени ДНК клетки на бременната, а не на фетуса. Тази грешка може да се избегне чрез сравняване на маркери от изследваната ДНК от материала от биопсия на хориона с проба от бременната, обяснява експертът и посочва, че това е рутинна и добра практика.
Вещите лица стигат до извода, че в „Майчин дом“ са нарушили медицинския стандарт при изследването на пробата – не са се съобразили, че материалът е по-малко от нужното количество, както и че не са се уверили, че след като е по-малко, то е чиста и не съдържа чужд генетичен материал. Освен това изследването и на майчината кръв е било наложително предвид сериозното разминаване от резултатите от скрининговите изследвания и получения резултат от генетичното изследване.
В заявката за извършването на генетичния анализ е било отбелязано, че има завишен риск от Даун. От това следва, че в „Мачин дом“ са разполагали с достатъчно информация, че се касае за повишен риск и е трябвало да се уверят, че на анализ е подложен материал на плода, а не на майката.
Налице е противоправно поведение и на наблюдаващия бременността лекар, който не е съобразил разликите в изследванията и не е я насочил към нов тест, пишат върховните съдии.
Според тях Н.Б. е извършила всичко, изискващо се от нея – редовно е ходела на прегледи, за да проследява бременността и е направила всички изследвания и консултации, към които е била насочена от проследяващия ѝ лекар. Така върховният съд преценява, че жената не е съпричинила вредата.
Задължение на лекаря е, независимо от това какво противоречие има, да го обясни на пациента и да го изясни. Медицинските лица, а не пациентът, са тези, които трябва да предизвикват правенето на допълнителни и изясняващи изследвания, подчертава съдът.
„Майчин дом“ е осъдена да плати на Н.Б. и 6316 лв. разноски по делото. А жената трябва да плати 4400 лв. на медицинския център, срещу който искът ѝ е изцяло отхвърлен, както и 6412 лв. на „Майчин дом“ заради отхвърлената част от иска ѝ – 20 000 лв.