Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ново верижно автомеле на Цариградско шосе
  • Новини

Ново верижно автомеле на Цариградско шосе

Иван Димитров Пешев септември 30, 2022
vasvajsjagasvato.png

Поредно автомеле стана около 22 часа на столичния булевард „Цариградско шосе“. Очевидци на инцидента, при който за щастие няма жертви и пострадали, публикуваха снимки във фейсбук групата „Катастрофи в София“.

Катастрофата е станала в близост до Окръжна болница в посока Младост. Баварец се е забил в такси точно на спирката, уточнява един от очевидците.

Освен това автобус от градския транспорт също е катастрофирал. Мелето става само ден, след като друг автобус претърпя инцидент на натоварения столичен булевард.

„Освен автобуса в катастрофата има и други коли, и такси“, уточняват свидетелите.

Не изпускай тези оферти:

Какви са причините за мелето все още не се знае.

На място има униформени, които регулират движението и тепърва ще уточняват по чия вина е станало верижното меле.

Още криминални:

Университетската АГ болница „Майчин дом“ е осъдена да плати 30 000 лв. обезщетение на пациентка заради сгрешено генетично изследване. Това е решил окончателно Върховният касационен съд, се вижда в съдебните регистри. Н.Б. ражда бебе със синдром на Даун, след като генетичното изследване по време на бременността ѝ показва, че плодът няма това заболяване.

Заради недостоверен резултат от генетично изследване, проведено в болницата, Н.Б. е била лишена от правото на избор дали да задържи плода или не и е родила дете с увреждания, при което е претърпяла болки и страдания, приема съдът. Н.Б. води делото не само срещу „Майчин дом“, но и срещу генетичния център, където е взета пробата ѝ.

Не съди лекаря, който е следил бременността ѝ и е оценявал резултатите от фаталното изследване (той не е от „Майчин дом“). И от двете институции жената иска по 50 хил. лв.

Уважен е искът ѝ само срещу „Майчин дом“ и то до 30 000 лв. А от решенията на долните инстанции по случая става ясно, че след раждането Н.Б. не е задържала бебето, пише в. „Сега“.

В иска си Н.Б. твърди, че по време на бременността ѝ е извършено генетично изследване и поради допуснати от ответниците пропуски при изследването тя е получила неверен резултат – че плодът няма данни за болест на Даун, вследствие на което е родила дете с генетично заболяване.

През август 2014 г. в медицински център от жената е взета хорион биопсия (пренатално изследване, чрез което могат да се диагностицират вродени дефекти и генетични заболявания). Материалът е приет в лабораторията на „Майчин дом“. Диагностиката констатира, че няма данни за болест на Даун, както и че има данни за женски генетичен пол. През октомври на Н.Б. е направена фетална морфология, която също стига до извод, че липсват индиректни белези за хромозомна аномалия и плодът е от мъжки пол. През януари 2015 г. жената ражда момченце със синдром на Даун.

Експертите по делото установяват, че пробата за генетичното изследване е опорочена и на практика е изследван материал от жената, а не от плода. Затова има и разминаване между пола на бебето според изследването и според последвалата фетална морфология.

Първите две инстанции отхвърлят иска на Н.Б срещу „Майчин дом“ и генетичния център, където е взета проба за изследването.

Долната инстанция решава, че дори да се приеме, че недостатъците при вземането на пробата и изследването да са довели до грешен резултат, то по делото е неустановена пряка причинно-следствена връзка между решението на Н.Б. да задържи плода и раждането на бебе със синдром на Даун. При разминаването в пола на плода при генетичното изследване и феталната морфология, жената е могла да се информира за причините и да иска от проследяващия бременността ѝ лекар да назначи повторен анализ или консултация с генетик, евентуално да прекъсне бременността, смята съдът.

Според върховните съдии обаче изводите на долната инстанция са необосновани.

Експертът, специалист по генетика, обяснява разминаването в резултатите от ДНК-изследването и феталната морфология с това, че материалът за генетичното изследване е бил замърсен с клетки от майката.

Така най-вероятно на изследване са били подложени ДНК клетки на бременната, а не на фетуса. Тази грешка може да се избегне чрез сравняване на маркери от изследваната ДНК от материала от биопсия на хориона с проба от бременната, обяснява експертът и посочва, че това е рутинна и добра практика.

Вещите лица стигат до извода, че в „Майчин дом“ са нарушили медицинския стандарт при изследването на пробата – не са се съобразили, че материалът е по-малко от нужното количество, както и че не са се уверили, че след като е по-малко, то е чиста и не съдържа чужд генетичен материал. Освен това изследването и на майчината кръв е било наложително предвид сериозното разминаване от резултатите от скрининговите изследвания и получения резултат от генетичното изследване.

В заявката за извършването на генетичния анализ е било отбелязано, че има завишен риск от Даун. От това следва, че в „Мачин дом“ са разполагали с достатъчно информация, че се касае за повишен риск и е трябвало да се уверят, че на анализ е подложен материал на плода, а не на майката.

Налице е противоправно поведение и на наблюдаващия бременността лекар, който не е съобразил разликите в изследванията и не е я насочил към нов тест, пишат върховните съдии.

Според тях Н.Б. е извършила всичко, изискващо се от нея – редовно е ходела на прегледи, за да проследява бременността и е направила всички изследвания и консултации, към които е била насочена от проследяващия ѝ лекар. Така върховният съд преценява, че жената не е съпричинила вредата.

Задължение на лекаря е, независимо от това какво противоречие има, да го обясни на пациента и да го изясни. Медицинските лица, а не пациентът, са тези, които трябва да предизвикват правенето на допълнителни и изясняващи изследвания, подчертава съдът.

„Майчин дом“ е осъдена да плати на Н.Б. и 6316 лв. разноски по делото. А жената трябва да плати 4400 лв. на медицинския център, срещу който искът ѝ е изцяло отхвърлен, както и 6412 лв. на „Майчин дом“ заради отхвърлената част от иска ѝ – 20 000 лв.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само дни преди изборите Путин удари свирепо безброй българи! Брутално отмъщение
Next: Политолог предупреди! България е в голяма опасност! Ставаме като Ливан, ако дойде

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.