Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма да повярвате как изглежда един обикновен апартамент в Япония. Ние като надникнахме вътре, останахме без думи
  • Новини

Няма да повярвате как изглежда един обикновен апартамент в Япония. Ние като надникнахме вътре, останахме без думи

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2022
neobiabaksbsa.jpg

Ето как изглежда един апартамент, типичен за Япония!

Може би ще ви бъде изключително интересно да разберете в какъв апартамент живеят хората в по-отдалечените страни! И ако започнете да сравнявате своите собствени нужди и възможности с чуждестранните, обикновено се появява неочаквана картина.

Това, което виждате на екраните по телевизионните програми и сериали, не винаги е отражение на действителността, особено ако целта е била да се покаже най-добрият образ на съответната страна.

Не изпускай тези оферти:

Не е тайна, че най-големият мегаполис в света е Токио. Това е едно от най-гъсто населените места на земята.

Тук условията са такива, че градът трябва да поеме огромно количество жители.

Една чужденка в Токио решава да покаже един типичен японски апартамент в съотношение “цена-качество”, който разполага с всичко необходимо. Между другото, точно в такива жилища масово живеят японци. В такъв малък апартамент са принудени да живеят не само младите хора, но също така и по-възрастните хора, като по-големи жилища могат да си позволят само по-заможните граждани.

Миниатюрният размер започва още от входната врата на апартамента. Трябва да се наведете, за да не си ударите главата в касата на вратата.

 

Близо до входа ви чака рафт с доста хубави неща и символи, чрез който домакинята Кейко се опитва да представи апартамента на наемателите в по-добър и уютен вид.

 

Близо до входа има малък “коридор”. Тук трябва да оставите обувките си и мокрите чадъри.

Следва тесен коридор с врати от двете страни. При тези врати ще се върнем след малко, но сега нека да отидем зад завесата в “главната” стая на апартамента.

Тук е единственият прозорец към улицата. До него има двойно легло.

Пространството между завесите и леглото може да се счита за живеене, където да се отпуснете и да гледате нещо.

В действителност, ниската маса е проектирана така, че да събере до трима души. Вместо столове на пода има възглавници.

Повечето декоративни елементи, висят по стените, за да не заемат ценно пространство по пода. Изключение прави растението в саксия – то все още стои на пода. Зеленото е важна част от японския интериор.

В непосредствена близост до ел. ключа са залепени зайчета.

В ъгъла на стаята са тотемите – хладилник, микровълнова печка, електрическа кана. Всичко е много компактно.

 

A прозорецът зад леглото е не просто прозорец! Това е достъпът до балкона. Да, японците са големи любители на балконите, а дори и в такъв малък апартамент може да се намери място за тях. За съжаление, за да стигнете до балкона, трябва да минете през леглото.

Балконът е твърде малък. На него има една единствена пръчка за сушене на дрехи (за сушилня в такъв апартамент, се оказва, че няма място).

Изглед от къщата към съседите отсреща. Тук виждаме традиционните японски фасади под наклон.

 

Перфектното място за селфи. Тук виждаме, че половината от балкона е заета от климатика.

 

И вътрешното тяло на климатика е прикрепено директно над вратата на балкона, за да не се губи пространство.

 

Обратно в коридора. Не сте забравили всички тези врати, нали? Какво мислите за тях?

 

Всъщност тук има малък килер. Просто минималистичен, в който биха се събрали не е повече от десет неща.

 

Но зад следващата врата се крие цяла кухня!

 

Ето и мивката, и плочките, и сушилника за чинии! Кухнята се затваря с врата, така че да не грози интериора, когато не се използва.

 

От лявата страна на коридора има друга врата.

 

Тя води към банята със санитарен фаянс. В едно малко пространство по размер на тоалетните в първа класа в самолетите, са успели да съберат мивка, вана и тоалетна.

 

Мивката и ваната имат общ кран, който можете да насочите по желание или просто да включите душа. Отново поради японската икономия!

Тоалетната тук е най-обикновена и не върши кой знае какви технологични чудеса, които могат да бъдат видени в много други японски тоалетни.

 

Последният щрих. За по-голяма икономия на пространство, вместо традиционния рутер и стандартната връзка с кабел, Wi-Fi в апартамента идва от портативно устройство, свързано с мобилен интернет. Но вие можете да го вземете със себе си и не се колебайте да се разходите в района на Токио – батериите ще издържат в продължение на няколко часа, а и с интернет ще се ориентирате много по-лесно.

 

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В голям магазин се хванаха за главата: Баби и дядовци крадат луканка и кашкавал
Next: Цяла България говори за речта на Румен Радев днес: Често тези хора си отиват без време

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.