Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромен шок! Едва спасиха живота на милиардер в национален ефир
  • Новини

Огромен шок! Едва спасиха живота на милиардер в национален ефир

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2022
miliasriasidasdas.jpg

Богаташът оцеля със спешно подаване на кислород

Известният милиардер Джери Джоунс едва не почина в ефир, докато даваше интервю за американско радио. 80-годишният богаташ гостува в предаването, за да отговаря на фенове относно притежавания от него клуб по американски футбол Далас Каубойс.

В един момент слушателите чуват как Джоунс започва да се дави от сериозна кашлица. Той видимо не може да продължи и е извикан екип на спешна помощ, който спасява живота на Джоунс с подаване на кислород.

Интересното е, че собственикът на най-скъпия отбор в света продължава интервюто и дори иска от водещия да му бъде дадена чаша с алкохол.

Не изпускай тези оферти:

Джери Джоунс е сред най-богатите хора на планетата. Богатството му се изчислява на 14,6 милиарда долара. Според сп. „Форбс“ това го поставя на 185-о място сред милиардерите в света.

Джери Джоунс създаде нова компания за търговски недвижими имоти.

Новини за недвижими имоти съобщиха на 23 януари 2020 г., че сайтът за посредничество Bisnow Commercial за недвижими имоти е ново начинание за милиардера в Далас. Джоунс се запознава с националния пазар на недвижими имоти, след като през юни 2019 г. тихо основава търговска посредническа компания за недвижими имоти, съобщава уебсайтът за новини за недвижими имоти Bisnow.

Новата компания на Джоунс предвидимо включва вездесъщата „синя звезда“ в името си – Blue Star Commercial Real Estate LLC. Той е наел няколко бивши ръководители на Swearingen Realty Group, за да ръководи частната брокерска фирма, съобщи Bisnow. Бившият старши вицепрезидент на Swearingen Роб Wolfle е привлечен като президент на Blue Star Commercial Real Estate, според неговия профил в LinkedIn.

Wolfle беше в базираната в Далас Swearingen близо 16 години, преди да се присъедини към новата фирма на Jones. Далас Morning News се обърна към Wolfle за коментар относно новата роля и компания. Фирмата е фокусирана върху представянето на инвеститори в сделките на капиталовите пазари „в цялата страна“, според Bisnow, който цитира разговори с изпълнителния директор на Blue Star за търговски недвижими имоти Том Бросо.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млад мъж проплака: Посегнах към бързите кредити и ето какво ми се случи
Next: Нова телевизия се подиграха на БТВ. Виктор Николаев и Мира Иванова се изложиха в началото на ефир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.