Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пророчество: Българите имат вселенска мисия, страната ни ще стане оазис
  • Новини

Пророчество: Българите имат вселенска мисия, страната ни ще стане оазис

Иван Димитров Пешев януари 29, 2024
sdfvdfsvfdhdfhfhfdhgfhgf.png

 „Светът става все по-материален. В близко бъдеще България ще остане островът на висшата духовност, нацията ви има вселенска мисия. Доскоро Тибет беше центърът, но скоро всички ще разберат, че знанието е тук, във вашата земя“, каза пред „Стандарт“ Ананда Роши.

Неслучайно хърватката, която е ментор и лечител, от две години живее в България – между София и морето. Най-често ще я видите в бяло. Очите, лицето, физическото й присъствие излъчват омиротворение. От десетилетия Ананда Роши въздейства с енергията, която почиства и лекува аурата – умее го от дете, а тогава, в началото си мисли, че всички го могат.

 

„Има различни техники, но специално за вашите читатели ще разкрия най-достъпната, чрез която ще открият насладата на спокойствието. Винаги помнете, че светлината дава здраве и щастие, че чрез нея можем да стигнем до най-важното: срещата със себе си.

Всеки ден по няколко минути гледайте към слънцето

Дори, когато не го виждате, то е там, зад облаците. Защото тялото е електромагнитен механизъм и има нужда да се зарежда. Тъкмо на това уча хората – как да осъзнаят и овладеят седемте ключа към светлината, като между тях са и тези, които премахват родови проклятия и приключват кармични отношения. С тези седем ключа отключваме енергията на вселената.

Тя ни дава физическата сила и градивните емоции. Всеки може да се свързва с божествената енергия, но трябва да разбере как точно се прави. Не е толкова сложно, за разлика от йогата.

Всичко започва от правилната поза на тялото: седнете с изправен гръбнак, сложете ръце на коленете и се концентрирайте. После, когато се научите да усещате вибрациите, ще се убедите, че всяка от тях има свой звук и свой цвят. Именно те зареждат.

Болестите са резултат на недостиг от енергия – в тялото, в ума, в сърцето. Равновесието между енергиите отвежда към спасението. Всяка негативна емоция се материализира във физическото ни тяло – и това е особено опасно, ако не умеем да се освободим от мрачните мисли“.

Според Ананда Роши контролът върху чувствата е достъпен, но трябва работа

за да се предпазим от пробив в психиката. „Вие, българите, сте благословени да приемате светлината по-лесно в сравнение с много други народи.

Създателят го е заложил в общата ви ДНК – виждам го дори у хората, с които се разминавам по улиците. Пътувала съм из целия свят, но тук, още от богомилите, българите познават истината на Бога, неговата любов и свобода.“, коментира Ананда Роши.

Във времето тя учи в Индия, Бали, Перу, Египет където познанието за вселената също е много древно. Казва, че в Индия на всеки сто метра можете да срещнете светец – в тяхната философия няма място за култ към материалното.

Пак там жена води детето си при Ананда, за да го благослови. „Беше видяла аурата ми  – при тях това се смята за нещо нормално“. Особено въздействаща е атмосферата във Варанаси – най-стария град на света, с 2000 храмове.

В Германия Ананда се посвещава на тънкостите в медитацията. Няма да забрави как един ден минава край някакво скеле и вижда строителен работник, който закусва със сандвич. „От този човек струеше  светлина със сила, която рядко се долавя – въпреки не особено здравословното му меню. Осъзнах, че той вероятно е щастливец, живеещ в мир със себе си. Пътят не е само в аскетизма“, твърди дамата.

В Бали среща учител, който лекува с билки. В Перу учи как кристалите и водата чистят аурата, вижда  как шаман използва въздуха, огъня и метала, как започва да пее и от земята избликва вода.

„Много е важно да се чисти атмосферата – след болест, смърт, скандал. За да се освободи пространство за светлината, иначе – депресия. Започнете с молитва – но да я изпеете, тогава вибрациите й веднага коригират. Запалете свещ, прикадете с тамян.

Сложете сол на кристали в центъра на жилището ви

След 24 часа я изхвърлете, но вън от дома.

Напишете върху лист хартия „Мир, здраве, любов, спокойствие“, поставете върху него чаша с вода, която ще приеме информацията, и я изпийте. Може да оставите чаша вода на прозореца, за да се зареди със слънцето. На пълнолуние – също. Водата, заредена от луната, чисти неврозите.

В традициите на България има много от тези неща“, не се колебае Ананда, която е маестра в биоенерготерапията.

За нея Рупите са свято място. „Светли  души – Ванга, Петър Дънов, Вера Кочовска, преподобна Стойна пазят България.

Те са изключително силни. Затова в бъдещето много хора ще искат да живеят на вашата земя“, не се колебае  дамата от Загреб. Преди години тя е мениджър в корабна компания.

Баща й е капитан, но в семейния бизнес й е тясно. „Обичам да помагам на хората, носи ми радост. Всеки трябва да работи това, което му осигурява щастие“, искрена е Ананда. И е категорична, че във всяко битие водеща е свободната воля.

„Зодията оказва влияние, но само до някъде. Всеки сам избира и определя, но е много трудно.

Кармата е рамка, която се преодолява с огромни усилия

Много по-лесно е да кажеш „Така е било писано“. Точно на това уча хората – как да прекрачат границите. Най-същественото е да се свържеш с душата си, а тя е вечна. Успееш ли, директно общуваш с висшия интелект.

Устроени сме да бъдем съвършени. За всяка болест има лек, трябва да открием причината“. Ето това преподава в своите „работилници“ Ананда Роши. И още нещо.

„Дами, никога не си казвайте „Аз съм дебела“, „Аз съм грозна“, „Аз съм глупава“. Сменете вътрешния монолог: „Аз съм здрава“, „Аз съм стройна“, „Аз съм красива“, „Аз съм умна и успешна“. Само пет минути на ден.

Но на глас. Трябва упорство. Изглежда, че е лесно, но не е. Просто препрограмирайте мисловните си модели. Човек няма по-голям неприятел от самия себе си.

А всяка жена е склонна да се обвинява, да се приема негативно – за разлика от повечето мъже“, категорична е Ананда Роши, която сваля блокадата на енергийните канали. И ни призовава да не забравяме, че когато те са затлачени от негативизъм, оставаме в плен на тъмнината.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно за пенсионерите: Ето каква е промяната от 1 януари 2024 г.
Next: Тълковен речник: Знаете ли що е анклав?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.