Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пророчество: Българите имат вселенска мисия, страната ни ще стане оазис
  • Новини

Пророчество: Българите имат вселенска мисия, страната ни ще стане оазис

Иван Димитров Пешев януари 29, 2024
sdfvdfsvfdhdfhfhfdhgfhgf.png

 „Светът става все по-материален. В близко бъдеще България ще остане островът на висшата духовност, нацията ви има вселенска мисия. Доскоро Тибет беше центърът, но скоро всички ще разберат, че знанието е тук, във вашата земя“, каза пред „Стандарт“ Ананда Роши.

Неслучайно хърватката, която е ментор и лечител, от две години живее в България – между София и морето. Най-често ще я видите в бяло. Очите, лицето, физическото й присъствие излъчват омиротворение. От десетилетия Ананда Роши въздейства с енергията, която почиства и лекува аурата – умее го от дете, а тогава, в началото си мисли, че всички го могат.

 

„Има различни техники, но специално за вашите читатели ще разкрия най-достъпната, чрез която ще открият насладата на спокойствието. Винаги помнете, че светлината дава здраве и щастие, че чрез нея можем да стигнем до най-важното: срещата със себе си.

Всеки ден по няколко минути гледайте към слънцето

Дори, когато не го виждате, то е там, зад облаците. Защото тялото е електромагнитен механизъм и има нужда да се зарежда. Тъкмо на това уча хората – как да осъзнаят и овладеят седемте ключа към светлината, като между тях са и тези, които премахват родови проклятия и приключват кармични отношения. С тези седем ключа отключваме енергията на вселената.

Тя ни дава физическата сила и градивните емоции. Всеки може да се свързва с божествената енергия, но трябва да разбере как точно се прави. Не е толкова сложно, за разлика от йогата.

Всичко започва от правилната поза на тялото: седнете с изправен гръбнак, сложете ръце на коленете и се концентрирайте. После, когато се научите да усещате вибрациите, ще се убедите, че всяка от тях има свой звук и свой цвят. Именно те зареждат.

Болестите са резултат на недостиг от енергия – в тялото, в ума, в сърцето. Равновесието между енергиите отвежда към спасението. Всяка негативна емоция се материализира във физическото ни тяло – и това е особено опасно, ако не умеем да се освободим от мрачните мисли“.

Според Ананда Роши контролът върху чувствата е достъпен, но трябва работа

за да се предпазим от пробив в психиката. „Вие, българите, сте благословени да приемате светлината по-лесно в сравнение с много други народи.

Създателят го е заложил в общата ви ДНК – виждам го дори у хората, с които се разминавам по улиците. Пътувала съм из целия свят, но тук, още от богомилите, българите познават истината на Бога, неговата любов и свобода.“, коментира Ананда Роши.

Във времето тя учи в Индия, Бали, Перу, Египет където познанието за вселената също е много древно. Казва, че в Индия на всеки сто метра можете да срещнете светец – в тяхната философия няма място за култ към материалното.

Пак там жена води детето си при Ананда, за да го благослови. „Беше видяла аурата ми  – при тях това се смята за нещо нормално“. Особено въздействаща е атмосферата във Варанаси – най-стария град на света, с 2000 храмове.

В Германия Ананда се посвещава на тънкостите в медитацията. Няма да забрави как един ден минава край някакво скеле и вижда строителен работник, който закусва със сандвич. „От този човек струеше  светлина със сила, която рядко се долавя – въпреки не особено здравословното му меню. Осъзнах, че той вероятно е щастливец, живеещ в мир със себе си. Пътят не е само в аскетизма“, твърди дамата.

В Бали среща учител, който лекува с билки. В Перу учи как кристалите и водата чистят аурата, вижда  как шаман използва въздуха, огъня и метала, как започва да пее и от земята избликва вода.

„Много е важно да се чисти атмосферата – след болест, смърт, скандал. За да се освободи пространство за светлината, иначе – депресия. Започнете с молитва – но да я изпеете, тогава вибрациите й веднага коригират. Запалете свещ, прикадете с тамян.

Сложете сол на кристали в центъра на жилището ви

След 24 часа я изхвърлете, но вън от дома.

Напишете върху лист хартия „Мир, здраве, любов, спокойствие“, поставете върху него чаша с вода, която ще приеме информацията, и я изпийте. Може да оставите чаша вода на прозореца, за да се зареди със слънцето. На пълнолуние – също. Водата, заредена от луната, чисти неврозите.

В традициите на България има много от тези неща“, не се колебае Ананда, която е маестра в биоенерготерапията.

За нея Рупите са свято място. „Светли  души – Ванга, Петър Дънов, Вера Кочовска, преподобна Стойна пазят България.

Те са изключително силни. Затова в бъдещето много хора ще искат да живеят на вашата земя“, не се колебае  дамата от Загреб. Преди години тя е мениджър в корабна компания.

Баща й е капитан, но в семейния бизнес й е тясно. „Обичам да помагам на хората, носи ми радост. Всеки трябва да работи това, което му осигурява щастие“, искрена е Ананда. И е категорична, че във всяко битие водеща е свободната воля.

„Зодията оказва влияние, но само до някъде. Всеки сам избира и определя, но е много трудно.

Кармата е рамка, която се преодолява с огромни усилия

Много по-лесно е да кажеш „Така е било писано“. Точно на това уча хората – как да прекрачат границите. Най-същественото е да се свържеш с душата си, а тя е вечна. Успееш ли, директно общуваш с висшия интелект.

Устроени сме да бъдем съвършени. За всяка болест има лек, трябва да открием причината“. Ето това преподава в своите „работилници“ Ананда Роши. И още нещо.

„Дами, никога не си казвайте „Аз съм дебела“, „Аз съм грозна“, „Аз съм глупава“. Сменете вътрешния монолог: „Аз съм здрава“, „Аз съм стройна“, „Аз съм красива“, „Аз съм умна и успешна“. Само пет минути на ден.

Но на глас. Трябва упорство. Изглежда, че е лесно, но не е. Просто препрограмирайте мисловните си модели. Човек няма по-голям неприятел от самия себе си.

А всяка жена е склонна да се обвинява, да се приема негативно – за разлика от повечето мъже“, категорична е Ананда Роши, която сваля блокадата на енергийните канали. И ни призовава да не забравяме, че когато те са затлачени от негативизъм, оставаме в плен на тъмнината.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно за пенсионерите: Ето каква е промяната от 1 януари 2024 г.
Next: Тълковен речник: Знаете ли що е анклав?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.