Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рачков беше водещ на партито, когато Мария изскочи зад него, той се сконфузи и ето какво каза
  • Новини

Рачков беше водещ на партито, когато Мария изскочи зад него, той се сконфузи и ето какво каза

Иван Димитров Пешев април 9, 2023
racchehasyasyasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На партито за 20-ия рожден ден на „Господари на ефира“

Той: Имам само един гаф в телевизията – рус е

Тя: Моят е нисък и къдрав.

Бившата двойка демонстрира приятелски отношения и добро чувство за хумор към самата себе си по време на партито за 20-ия рожден ден на „Господари на ефира“.

Мащабното тържество се проведе в нощен клуб в идеалния център на столицата в сряда вечерта, а погледите на мнозина бяха насочени точно към Рачков и Мария, пише България днес.

Комикът излезе на сцената, за да води и да разчупи обстановката с няколко шеги, когато изневиделица зад него изскочи Мария. Видимо стреснат, бургазлията си плю в пазвата и попита плахо: „Идването ти по сценарий ли е?“.

„То като с теб бяхме заедно по сценарий, видя какво се случи, така че по-добре да не е“, заяви с широка усмивка Игнатова.

 

„Господари на ефира“ събраха отново Мария Игнатова и Димитър Рачков, които показаха приятелско отношение един към друг. И най-вече завидно чувство за хумор, като не пропуснаха да се шегуват с общото си минало.

Това се случи на партито по случай 20-ия рожден ден на „Господари на ефира“, на чието тържество се изсипаха половината шоу звезди у нас. Очевидци разкриха пред БЛИЦ, че за първи път на едно място виждат толкова популярни личности.

Съвсем очаквано, погледите на всички бяха насочени към Мария и Рачков, като очакванията бяха да се разминат без дори да се поздравят. Напротив, двамата демонстрираха завидно приятелство, на каквото не сме свикнали от двама бивши.

 

Комикът излезе на сцената, за да води и да разчупи обстановката с няколко шеги, когато изневиделица зад него изскочи Мария.

 

Видимо стреснат, бургазлията си плю в пазвата и попита плахо: „Идването ти по сценарий ли е?“. „То като с теб бяхме заедно по сценарий, видя какво се случи, така че по-добре да не е“, заяви с широка усмивка Игнатова.

Секунди по-късно двамата се прегърнаха, Рачков целуна бившата си приятелка по бузата и заведението избухна в бурни аплодисменти.

 

А на мащабното парти се откроиха още доста звезди, сред които Герасим Георгиев – Геро, Малин Кръстев, Румен Угрински, Мария Илиева, Орлин Павлов, Любо Киров, Миро, Етиен Леви, Дарин Ангелов, Ненчо Балабанов, Яна Маринова, Краси Радков, Софи Маринова, Руслан Мъйнов, Жени Калканджиева, Тити Папазов, Гала, Ергенът Виктор Стоянов, Наско от Б.Т.Р. и т.н./show.blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бизнесмен: Няма готвачи за 1500 лв. заплата – само чатове и интриги
Next: Нещо ужасно се случи пред очите на мъж, докато пазарува в Кауфланд

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.