Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рачков беше водещ на партито, когато Мария изскочи зад него, той се сконфузи и ето какво каза
  • Новини

Рачков беше водещ на партито, когато Мария изскочи зад него, той се сконфузи и ето какво каза

Иван Димитров Пешев април 9, 2023
racchehasyasyasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На партито за 20-ия рожден ден на „Господари на ефира“

Той: Имам само един гаф в телевизията – рус е

Тя: Моят е нисък и къдрав.

Бившата двойка демонстрира приятелски отношения и добро чувство за хумор към самата себе си по време на партито за 20-ия рожден ден на „Господари на ефира“.

Мащабното тържество се проведе в нощен клуб в идеалния център на столицата в сряда вечерта, а погледите на мнозина бяха насочени точно към Рачков и Мария, пише България днес.

Комикът излезе на сцената, за да води и да разчупи обстановката с няколко шеги, когато изневиделица зад него изскочи Мария. Видимо стреснат, бургазлията си плю в пазвата и попита плахо: „Идването ти по сценарий ли е?“.

„То като с теб бяхме заедно по сценарий, видя какво се случи, така че по-добре да не е“, заяви с широка усмивка Игнатова.

 

„Господари на ефира“ събраха отново Мария Игнатова и Димитър Рачков, които показаха приятелско отношение един към друг. И най-вече завидно чувство за хумор, като не пропуснаха да се шегуват с общото си минало.

Това се случи на партито по случай 20-ия рожден ден на „Господари на ефира“, на чието тържество се изсипаха половината шоу звезди у нас. Очевидци разкриха пред БЛИЦ, че за първи път на едно място виждат толкова популярни личности.

Съвсем очаквано, погледите на всички бяха насочени към Мария и Рачков, като очакванията бяха да се разминат без дори да се поздравят. Напротив, двамата демонстрираха завидно приятелство, на каквото не сме свикнали от двама бивши.

 

Комикът излезе на сцената, за да води и да разчупи обстановката с няколко шеги, когато изневиделица зад него изскочи Мария.

 

Видимо стреснат, бургазлията си плю в пазвата и попита плахо: „Идването ти по сценарий ли е?“. „То като с теб бяхме заедно по сценарий, видя какво се случи, така че по-добре да не е“, заяви с широка усмивка Игнатова.

Секунди по-късно двамата се прегърнаха, Рачков целуна бившата си приятелка по бузата и заведението избухна в бурни аплодисменти.

 

А на мащабното парти се откроиха още доста звезди, сред които Герасим Георгиев – Геро, Малин Кръстев, Румен Угрински, Мария Илиева, Орлин Павлов, Любо Киров, Миро, Етиен Леви, Дарин Ангелов, Ненчо Балабанов, Яна Маринова, Краси Радков, Софи Маринова, Руслан Мъйнов, Жени Калканджиева, Тити Папазов, Гала, Ергенът Виктор Стоянов, Наско от Б.Т.Р. и т.н./show.blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бизнесмен: Няма готвачи за 1500 лв. заплата – само чатове и интриги
Next: Нещо ужасно се случи пред очите на мъж, докато пазарува в Кауфланд

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.