Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румъния в страх от трус като в Турция. Спешно действат с мерки за сградите
  • Новини

Румъния в страх от трус като в Турция. Спешно действат с мерки за сградите

Иван Димитров Пешев март 4, 2023
bucucuausjdasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Карта ЕМСЦ

След разрушителното земетресение в Турция и Сирия и серията трусове в Румъния, северната ни съседка се подготвя за евентуално земетресение с магнитуд 8 по скалата на Рихтер.

С европейски средства правителството е закупило 6 нови хеликоптера „Блек Хоук Сикорски“, разкрити са и 8000 нови работни места за пожарникари. Така при бедствие на терен ще могат да помагат 38 хиляди огнеборци, съобщи за БНТ държавният секретар на Департамента за извънредни ситуации д-р Раед Арафат, цитира Днес.бг.

При всяко разлюляване на земята жителите на сеизмичните зони Букурещ, Галац, Фокшани и Яж изтръпват от ужас, да не ги сполети трагедия като тази в Турция.

„Бях доброволец в 8-етажен блок в Хатай, който беше рухнал. Успяхме да спасим двама души, съпруг и съпруга, но за съжаление не можахме да спасим детето им. Когато ги открихме, и тримата бяха прегърнати. Не мога да си представя да преживеем такава трагедия и в Румъния“, коментира лейтенант Богдан Тома – Департамент за извънредни ситуации – Румъния.

Департаментът за извънредни ситуации предприема мерки, за да намали загубите при евентуално разрушително земетресение.

„Изчислили сме, че ако земетресението е с магнитуд 8 по скалата на Рихтер, жертвите и ранените общо ще са 40 хиляди души, но това е малко вероятно да се случи. Като казвам малко вероятно, това не означава, че не може да се случи“, обясни д-р Раед Арафат – държавен секретар на Департамента за извънредни ситуации.

Затова Румъния спешно укрепва опасните сгради, които са 300 000. Много от тях не могат да бъдат спасени и ще бъдат съборени, а на тяхно място ще построят нови, по-стабилни. При бедствие най-много ще се разчита на системата СМУРД, създадена от палестенския лекар Раед Арафат. Тя успешно функционира и в Молдова.

В спасяването на хора рамо до рамо работят медици, пожарникари и пилоти, а хеликоптерите трябва да са на място до 20-ата минута.

„Румъния разполага с 10 бази за хеликоптери. Три от тях работят 24 часа.

Тази година в Сучава откриваме 11-та база, ще получим и 6 хеликоптера „Блек Хоук Сикорски“, закупени с европейски средства. Те ще бъдат ситуирани в различни точки на страната, включително и в Черно море. През юли ще пристигнат и два нови самолета , които ще транспортират пациенти и извън Румъния“, обясни д-р Раед Арафат.

На публични места в Румъния ще бъдат поставени и дефибрилатори, които ще могат да се ползват при нужда, докато пристигнат екипите на СМУРД. Със сигурност обаче, въпреки че има възможност, населението няма да бъде известено, че предстои трус, за да се избегне паниката.

„Хората си мислят, че имат тези 20 безценни секунди, а те реално може да са пет секунди и така ще са изложени на голяма опасност“, обясни д-р Раед Арафат.

Най-силното земетресение през последните 50 години в Румъния е било с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба Гина от Лехчево: На сума народ съм дала рецептата, един недоволен няма! (семейно наследство от векове)
Next: Важно е! Митко на 4 години има спешно нужда от вашата помощ

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.