Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румъния в страх от трус като в Турция. Спешно действат с мерки за сградите
  • Новини

Румъния в страх от трус като в Турция. Спешно действат с мерки за сградите

Иван Димитров Пешев март 4, 2023
bucucuausjdasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Карта ЕМСЦ

След разрушителното земетресение в Турция и Сирия и серията трусове в Румъния, северната ни съседка се подготвя за евентуално земетресение с магнитуд 8 по скалата на Рихтер.

С европейски средства правителството е закупило 6 нови хеликоптера „Блек Хоук Сикорски“, разкрити са и 8000 нови работни места за пожарникари. Така при бедствие на терен ще могат да помагат 38 хиляди огнеборци, съобщи за БНТ държавният секретар на Департамента за извънредни ситуации д-р Раед Арафат, цитира Днес.бг.

При всяко разлюляване на земята жителите на сеизмичните зони Букурещ, Галац, Фокшани и Яж изтръпват от ужас, да не ги сполети трагедия като тази в Турция.

„Бях доброволец в 8-етажен блок в Хатай, който беше рухнал. Успяхме да спасим двама души, съпруг и съпруга, но за съжаление не можахме да спасим детето им. Когато ги открихме, и тримата бяха прегърнати. Не мога да си представя да преживеем такава трагедия и в Румъния“, коментира лейтенант Богдан Тома – Департамент за извънредни ситуации – Румъния.

Департаментът за извънредни ситуации предприема мерки, за да намали загубите при евентуално разрушително земетресение.

„Изчислили сме, че ако земетресението е с магнитуд 8 по скалата на Рихтер, жертвите и ранените общо ще са 40 хиляди души, но това е малко вероятно да се случи. Като казвам малко вероятно, това не означава, че не може да се случи“, обясни д-р Раед Арафат – държавен секретар на Департамента за извънредни ситуации.

Затова Румъния спешно укрепва опасните сгради, които са 300 000. Много от тях не могат да бъдат спасени и ще бъдат съборени, а на тяхно място ще построят нови, по-стабилни. При бедствие най-много ще се разчита на системата СМУРД, създадена от палестенския лекар Раед Арафат. Тя успешно функционира и в Молдова.

В спасяването на хора рамо до рамо работят медици, пожарникари и пилоти, а хеликоптерите трябва да са на място до 20-ата минута.

„Румъния разполага с 10 бази за хеликоптери. Три от тях работят 24 часа.

Тази година в Сучава откриваме 11-та база, ще получим и 6 хеликоптера „Блек Хоук Сикорски“, закупени с европейски средства. Те ще бъдат ситуирани в различни точки на страната, включително и в Черно море. През юли ще пристигнат и два нови самолета , които ще транспортират пациенти и извън Румъния“, обясни д-р Раед Арафат.

На публични места в Румъния ще бъдат поставени и дефибрилатори, които ще могат да се ползват при нужда, докато пристигнат екипите на СМУРД. Със сигурност обаче, въпреки че има възможност, населението няма да бъде известено, че предстои трус, за да се избегне паниката.

„Хората си мислят, че имат тези 20 безценни секунди, а те реално може да са пет секунди и така ще са изложени на голяма опасност“, обясни д-р Раед Арафат.

Най-силното земетресение през последните 50 години в Румъния е било с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба Гина от Лехчево: На сума народ съм дала рецептата, един недоволен няма! (семейно наследство от векове)
Next: Важно е! Митко на 4 години има спешно нужда от вашата помощ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.