Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандал заради българите в Одрин, кметът е на крака и разпореди разследване
  • Новини

Скандал заради българите в Одрин, кметът е на крака и разпореди разследване

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
trurkekykey.jpg

Казус с плакати на български, в които няма нито една турска дума, възмути кмета на Одрин

Кметът на Одрин Реджеп Гюркан поиска да се създаде комисия за разследване на множащите се български табели и плакати в града. Търговците се защитиха с аргумента, че надписите са полезни, за да ориентират правилно клиентите.

 

Поради обезценяването на турската лира спрямо еврото и лева, все повече туристи от България идват в Турция на пазар. Одрин е първата спирка на българските туристи. Броят на българите от миналата седмица значително нарасна, защото пътуването вече се осъществява само с лична карта.

 

Българите, които идват в града с частни превозни средства и туристически автобуси, в последно време предпочитат магазините пред пазарите, защото качеството и цените са по-ясни. С увеличаването на потока клиенти от България, местните търговци окачиха табели на български език по магазините си.

Някои компании дори имат рекламни билбордове само на български по големите булеварди и входовете на града.

 

Увеличаването на българските табели в областния център създаде противоречия в обществеността. Въпросът беше повдигнат и на заседание на общинския съвет Одрин.

Кметът на Реджеп Гюркан заяви, че няма нито една турска дума по въпросните плакати и че трябва да се въведат регламенти. Той изрази мнение, че трябва да се създаде комисия по темата. Гюркан заяви: „Както знаете, в Одрин имаме много чуждестранни посетители в последните месеци. Някои от тях идват за туризъм и някои от тях идват с цел пазаруване. С увеличаването на търговската дейност тук цените на стоките в Одрин се покачват. От една страна и нашите хора не са доволни от тази ситуация, но търговците твърдят, че българите са тези, които поддържат икономиката на района. Започнахме да виждаме плакати, на които няма нито една турска фраза. Те са неразбираеми за живеещите в района.

Предлагам да се създаде комисия в общината по отношение на това, тази комисия да работи по отношение на законодателството, да изслуша експертите, ако е необходимо, и да вземем решение по този въпрос през следващите месеци. Градът ни се нуждае от категорично решение и правила в това отношение. Защото най-важната от общите ценности на нацията е езикът. Ако си загубиш езика, губиш всичко.“

Гюркан заяви, че няма абсолютно никакви оплаквания за идването на български граждани в града: „Необходимо е да определим стандарт. Видяхме билборд с губернатора на района миналата година, но беше на друг език. Няма нито една дума турски. Рекламните пана трябва да имат същата информация и на турски език, за да са разбираеми и за нас.“

Търговецът на дрехи Метин Барманбай заявяви, че има много български плакати, окачени в магазините в града. Той смята, че дискусията е ненужна. „Най-добрите купувачи сега са нашите клиенти от България. Имаме достатъчно реклами и на турски, и на български. Ние сме търговците, които плащат най-много данък реклама на квадратен метър. Община Одрин трябва първо да се справи с другите нужди на хората“, заключи той.

 

Гюлхан Али, която дойде от България, каза, че табелите на български са полезни: „Мисля, че е много хубаво, защото хората от България се затрудняват с турските надписи. Тъй като разбираемо, много от тях не знаят турски, нито разбират езика. Когато четат, намират това, което търсят по-лесно. Търговците тук също са доволни от чуждите клиенти.

 

Трябва да има дори повече пояснителни табели. Българите не знаят някои продукти, не знаят как се казват имената им, трудно им е. Не мисля, че трябва да се намаляват, трябва да се увеличава броят им“, сподели тя.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъжът на Корнелия Нинова я заряза
Next: Мъж отвлече 8-годишното момиченце на Людмила от центъра на Добрич, блудства с него. Ето думите на майката към чудовището

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.