Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандал заради българите в Одрин, кметът е на крака и разпореди разследване
  • Новини

Скандал заради българите в Одрин, кметът е на крака и разпореди разследване

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
trurkekykey.jpg

Казус с плакати на български, в които няма нито една турска дума, възмути кмета на Одрин

Кметът на Одрин Реджеп Гюркан поиска да се създаде комисия за разследване на множащите се български табели и плакати в града. Търговците се защитиха с аргумента, че надписите са полезни, за да ориентират правилно клиентите.

 

Поради обезценяването на турската лира спрямо еврото и лева, все повече туристи от България идват в Турция на пазар. Одрин е първата спирка на българските туристи. Броят на българите от миналата седмица значително нарасна, защото пътуването вече се осъществява само с лична карта.

 

Българите, които идват в града с частни превозни средства и туристически автобуси, в последно време предпочитат магазините пред пазарите, защото качеството и цените са по-ясни. С увеличаването на потока клиенти от България, местните търговци окачиха табели на български език по магазините си.

Някои компании дори имат рекламни билбордове само на български по големите булеварди и входовете на града.

 

Увеличаването на българските табели в областния център създаде противоречия в обществеността. Въпросът беше повдигнат и на заседание на общинския съвет Одрин.

Кметът на Реджеп Гюркан заяви, че няма нито една турска дума по въпросните плакати и че трябва да се въведат регламенти. Той изрази мнение, че трябва да се създаде комисия по темата. Гюркан заяви: „Както знаете, в Одрин имаме много чуждестранни посетители в последните месеци. Някои от тях идват за туризъм и някои от тях идват с цел пазаруване. С увеличаването на търговската дейност тук цените на стоките в Одрин се покачват. От една страна и нашите хора не са доволни от тази ситуация, но търговците твърдят, че българите са тези, които поддържат икономиката на района. Започнахме да виждаме плакати, на които няма нито една турска фраза. Те са неразбираеми за живеещите в района.

Предлагам да се създаде комисия в общината по отношение на това, тази комисия да работи по отношение на законодателството, да изслуша експертите, ако е необходимо, и да вземем решение по този въпрос през следващите месеци. Градът ни се нуждае от категорично решение и правила в това отношение. Защото най-важната от общите ценности на нацията е езикът. Ако си загубиш езика, губиш всичко.“

Гюркан заяви, че няма абсолютно никакви оплаквания за идването на български граждани в града: „Необходимо е да определим стандарт. Видяхме билборд с губернатора на района миналата година, но беше на друг език. Няма нито една дума турски. Рекламните пана трябва да имат същата информация и на турски език, за да са разбираеми и за нас.“

Търговецът на дрехи Метин Барманбай заявяви, че има много български плакати, окачени в магазините в града. Той смята, че дискусията е ненужна. „Най-добрите купувачи сега са нашите клиенти от България. Имаме достатъчно реклами и на турски, и на български. Ние сме търговците, които плащат най-много данък реклама на квадратен метър. Община Одрин трябва първо да се справи с другите нужди на хората“, заключи той.

 

Гюлхан Али, която дойде от България, каза, че табелите на български са полезни: „Мисля, че е много хубаво, защото хората от България се затрудняват с турските надписи. Тъй като разбираемо, много от тях не знаят турски, нито разбират езика. Когато четат, намират това, което търсят по-лесно. Търговците тук също са доволни от чуждите клиенти.

 

Трябва да има дори повече пояснителни табели. Българите не знаят някои продукти, не знаят как се казват имената им, трудно им е. Не мисля, че трябва да се намаляват, трябва да се увеличава броят им“, сподели тя.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъжът на Корнелия Нинова я заряза
Next: Мъж отвлече 8-годишното момиченце на Людмила от центъра на Добрич, блудства с него. Ето думите на майката към чудовището

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.