Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е момичето от Ергенът, което спечели сърцата на зрителите
  • Новини

Това е момичето от Ергенът, което спечели сърцата на зрителите

Иван Димитров Пешев март 6, 2024
dfgbfdbfghjghkjhjkhjkh.png

Васка Джурова е от град Гоце Делчев, но понастоящем живее в София. Следва фармация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като тази година ѝ предстои дипломиране.

Носителка е на титлите „Мис София 2022“, „Кралица на София 2021“ и „Мис лято 2021“. Васка се възприема като пример за жена, която съчетава красота и интелект в едно.

Няма приятелки, защото смята, че жените ѝ завиждат и злобата им към нея е безгранична.

Предпочита да общува с мъже, тъй като те я разбират по-добре. Васка обича да се впуска в нови приключения и не се страхува да излиза от зоната си на комфорт. Признава, че е амбициозна и решителна.

Васка не е жена, която един мъж може да контролира, тъй като македонският ѝ нрав не го позволява. Вижда се до човек, който има амбицията да се развива. Държи мъжът до нея да бъде искрен, лъчезарен, мил, добронамерен, забавен, търпелив и да показва любовта си с малки неща. Ако трябва да променя нещо в него, по-скоро би си тръгнала – щом не отговаря на критериите ѝ, значи не е нейният човек.

Мечтае и силно вярва, че е възможно, след години търсене, точно в „Ергенът“ да намери своята сродна душа в лицето на Алек.

Това е визитката на Васка в предаването на bTV „Ергенът“.

По-интересно беше представянето й във формата и начина, по който влезе, а именно с роля на част от екипа. Васка се докосна до Алек, а той дори не усети, че всъщност момичето не е „обслужващ персонал“, а а една от претендентките за сърцето му.

Между влизането на две момичета в риалитито камерата ни показа как човек от екипа подновява грима на младия бизнесмен.

„Ние май с теб не сме се запознавали“ – попита Алек, а младото момиче отвърна „Не, аз съм Васка, приятно ми е!“.

По-късно от екипа отново поискаха на терена да дойде гримьор. Припомня Ladyzone. „По-спокоен ли си? Че ми изглеждаш малко вдървен. Не се притеснявай, счупи го този гипс“ – каза Васка на Алек, докато го гримира. „Лесно е да го чуеш, трудно е да го направиш“ – призна Ергенът.

„Аз мога да ти покажа как се прави“ – каза Васка и бързо свали анцуга си, за да остане по рокля. Оказа се, че това е следващата участничка в риалитито.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цените на панелките у нас удариха в земята луксозните имоти в Испания
Next: Шефът на АЕЦ Козлодуй уволнил проф. Касчиев заради интервюта?

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.