Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е момичето от Ергенът, което спечели сърцата на зрителите
  • Новини

Това е момичето от Ергенът, което спечели сърцата на зрителите

Иван Димитров Пешев март 6, 2024
dfgbfdbfghjghkjhjkhjkh.png

Васка Джурова е от град Гоце Делчев, но понастоящем живее в София. Следва фармация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като тази година ѝ предстои дипломиране.

Носителка е на титлите „Мис София 2022“, „Кралица на София 2021“ и „Мис лято 2021“. Васка се възприема като пример за жена, която съчетава красота и интелект в едно.

Няма приятелки, защото смята, че жените ѝ завиждат и злобата им към нея е безгранична.

Предпочита да общува с мъже, тъй като те я разбират по-добре. Васка обича да се впуска в нови приключения и не се страхува да излиза от зоната си на комфорт. Признава, че е амбициозна и решителна.

Васка не е жена, която един мъж може да контролира, тъй като македонският ѝ нрав не го позволява. Вижда се до човек, който има амбицията да се развива. Държи мъжът до нея да бъде искрен, лъчезарен, мил, добронамерен, забавен, търпелив и да показва любовта си с малки неща. Ако трябва да променя нещо в него, по-скоро би си тръгнала – щом не отговаря на критериите ѝ, значи не е нейният човек.

Мечтае и силно вярва, че е възможно, след години търсене, точно в „Ергенът“ да намери своята сродна душа в лицето на Алек.

Това е визитката на Васка в предаването на bTV „Ергенът“.

По-интересно беше представянето й във формата и начина, по който влезе, а именно с роля на част от екипа. Васка се докосна до Алек, а той дори не усети, че всъщност момичето не е „обслужващ персонал“, а а една от претендентките за сърцето му.

Между влизането на две момичета в риалитито камерата ни показа как човек от екипа подновява грима на младия бизнесмен.

„Ние май с теб не сме се запознавали“ – попита Алек, а младото момиче отвърна „Не, аз съм Васка, приятно ми е!“.

По-късно от екипа отново поискаха на терена да дойде гримьор. Припомня Ladyzone. „По-спокоен ли си? Че ми изглеждаш малко вдървен. Не се притеснявай, счупи го този гипс“ – каза Васка на Алек, докато го гримира. „Лесно е да го чуеш, трудно е да го направиш“ – призна Ергенът.

„Аз мога да ти покажа как се прави“ – каза Васка и бързо свали анцуга си, за да остане по рокля. Оказа се, че това е следващата участничка в риалитито.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цените на панелките у нас удариха в земята луксозните имоти в Испания
Next: Шефът на АЕЦ Козлодуй уволнил проф. Касчиев заради интервюта?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.