Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той обядва с тази бездомна жена всеки вторник. Един ден тя му каза нещо, което промени живота му завинаги!
  • Новини

Той обядва с тази бездомна жена всеки вторник. Един ден тя му каза нещо, което промени живота му завинаги!

Иван Димитров Пешев март 20, 2022
bezzdododmnajena.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Всеки вторник Грег Смит от Орландо обядва с бездомната жена Ейми Джо. Но един ден тя му споделя нещо, което го разтърсва из основи.

Толкова много, че решава да го сподели във Фейсбук.

Ето какво написта младият мъж в профила си в социалната мрежа:

Запознайте се с „Ейми Джо”. Всеки вторник, последните няколко седмици, Ейми Джо и аз се срещаме на ъгъла на Пайн и бул. С. Ориндж в търговската част на Орландо (Работя в търговската част и винаги обикалям из града). Всеки ден, в продължение на около седмица, виждах Ейми Джо на този ъгъл и тя никога не молеше за пари…

Тя просто казваше „Добро утро господине! Приятен ден! Бог да Ви благослови!” и се усмихваше. Нося костюм на работа всеки ден и често ме молят за пари, но Ейми Джо никога не го правеше.

Всеки вторник Ейми Джо и аз вече обядваме заедно. В продължение на 30 минути до 1 час слушам, колко позитивна е останала, въпреки че няма абсолютно нищо. Миналата седмица тя ми стовари новината… че не може да чете. Ейми Джо не пуши, не пие, не е пристрастена към наркотици или друго от този род. Тя просто не е имала някой, който да я научи как да чете. Разказа ми колко трудно и е да си намери работа, като не може да чете.

Разказа ми също, че всички пари, които е могла да събере, е използвала за взимане на книги, които ти помагат да се учиш да четеш, от библиотеката, наместо да купува ХРАНА. Това ме съсипа!!! Тя би предпочела да се научи да чете и да си намери работа пред това да яде!!! Благословен съм с двама прекрасни родители и семейство, което винаги е имало средствата, с които да ми предостави, всичко което съм искал. Ейми Джо не е имала това. И вече с Ейми Джо не седим само да обядваме, аз я уча и да чете. Взимам една книга седмично от библиотеката и четем вторниците, а тя се упражнява сама през останалото време.

Този пост не цели по никакъв начин да съчувствате на Ейми Джо или да се фукам с това, че правя нещо за някой в неравностойно положение. Исках да споделя това, защото това може да накара някой друг да помогне на друг човек. Има много такива хора като Ейми Джо, не всички са гладни, бездомни или ранени. Някой може да са от твоето семейство или приятели. Помагайки на някого е толкова лесно като да кажеш „Здравей!” и да се усмихнеш. Имам щастието да съм добре финансово устроен, за да помогна на Ейми Джо и точно това ще направя. Ако това е ви е въздействало, харесайте и споделете… ако ли не, това също е окей. Но никога не знаеш, какво можеш да направиш за някого, докато не пробваш. Кой е вашата Ейми Джо?!?!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова: Бясна съм за това решение на кабинет Петков, тъпоумие!
Next: Случва се в момента: Русия изстреля страховитите ракети Калибър и Кинжал, тотално унищожение

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.