Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той обядва с тази бездомна жена всеки вторник. Един ден тя му каза нещо, което промени живота му завинаги!
  • Новини

Той обядва с тази бездомна жена всеки вторник. Един ден тя му каза нещо, което промени живота му завинаги!

Иван Димитров Пешев март 20, 2022
bezzdododmnajena.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Всеки вторник Грег Смит от Орландо обядва с бездомната жена Ейми Джо. Но един ден тя му споделя нещо, което го разтърсва из основи.

Толкова много, че решава да го сподели във Фейсбук.

Ето какво написта младият мъж в профила си в социалната мрежа:

Запознайте се с „Ейми Джо”. Всеки вторник, последните няколко седмици, Ейми Джо и аз се срещаме на ъгъла на Пайн и бул. С. Ориндж в търговската част на Орландо (Работя в търговската част и винаги обикалям из града). Всеки ден, в продължение на около седмица, виждах Ейми Джо на този ъгъл и тя никога не молеше за пари…

Тя просто казваше „Добро утро господине! Приятен ден! Бог да Ви благослови!” и се усмихваше. Нося костюм на работа всеки ден и често ме молят за пари, но Ейми Джо никога не го правеше.

Всеки вторник Ейми Джо и аз вече обядваме заедно. В продължение на 30 минути до 1 час слушам, колко позитивна е останала, въпреки че няма абсолютно нищо. Миналата седмица тя ми стовари новината… че не може да чете. Ейми Джо не пуши, не пие, не е пристрастена към наркотици или друго от този род. Тя просто не е имала някой, който да я научи как да чете. Разказа ми колко трудно и е да си намери работа, като не може да чете.

Разказа ми също, че всички пари, които е могла да събере, е използвала за взимане на книги, които ти помагат да се учиш да четеш, от библиотеката, наместо да купува ХРАНА. Това ме съсипа!!! Тя би предпочела да се научи да чете и да си намери работа пред това да яде!!! Благословен съм с двама прекрасни родители и семейство, което винаги е имало средствата, с които да ми предостави, всичко което съм искал. Ейми Джо не е имала това. И вече с Ейми Джо не седим само да обядваме, аз я уча и да чете. Взимам една книга седмично от библиотеката и четем вторниците, а тя се упражнява сама през останалото време.

Този пост не цели по никакъв начин да съчувствате на Ейми Джо или да се фукам с това, че правя нещо за някой в неравностойно положение. Исках да споделя това, защото това може да накара някой друг да помогне на друг човек. Има много такива хора като Ейми Джо, не всички са гладни, бездомни или ранени. Някой може да са от твоето семейство или приятели. Помагайки на някого е толкова лесно като да кажеш „Здравей!” и да се усмихнеш. Имам щастието да съм добре финансово устроен, за да помогна на Ейми Джо и точно това ще направя. Ако това е ви е въздействало, харесайте и споделете… ако ли не, това също е окей. Но никога не знаеш, какво можеш да направиш за някого, докато не пробваш. Кой е вашата Ейми Джо?!?!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова: Бясна съм за това решение на кабинет Петков, тъпоумие!
Next: Случва се в момента: Русия изстреля страховитите ракети Калибър и Кинжал, тотално унищожение

Последни публикации

  • Цяла година Маркъс беше като заключена врата.
  • След като съпругът ѝ купи имение за двадесет милиона евро за любовницата си, съпругата не каза нищо.
  • Адриан рядко си позволяваше разходка без телефон в ръка. Не защото не можеше, а защото не си даваше право. Винаги имаше някой срок, някой договор, някой разговор, който не търпеше отлагане.
  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
  • „Не се жени за нея“ — каза бездомното момиче пред вратата на църквата. А това, което разкри след това, промени всичко.
  • Параклисът беше потънал в тягостна тишина в утрото на погребението на Робърт. Не от онзи благоговеен покой, а от празнота, която тежеше като камък върху ребрата ми. Седях сама на първата пейка, с черни ръкавици, прилежно сгънати в скута ми, и гледах затворения ковчег.
  • Мамо – прошепна Лая, гласът ѝ беше крехък като напукано стъкло. – Ако учителката попита за адреса ни, пак ли трябва да лъжа и да казвам, че сме на почивка?
  • Погребението беше тежко и необичайно тихо. Сякаш дори въздухът се страхуваше да потрепне. Мъжът ми загина по време на поредната си задача. Беше пожарникар дълги години и в онзи ден дойдоха всички. Колеги, приятели, роднини, съседи. Изглеждаше, сякаш целият свят се беше наредил в редица, за да ме гледа как се разпадам.
  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Цяла година Маркъс беше като заключена врата.
  • След като съпругът ѝ купи имение за двадесет милиона евро за любовницата си, съпругата не каза нищо.
  • Адриан рядко си позволяваше разходка без телефон в ръка. Не защото не можеше, а защото не си даваше право. Винаги имаше някой срок, някой договор, някой разговор, който не търпеше отлагане.
  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.