Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той обядва с тази бездомна жена всеки вторник. Един ден тя му каза нещо, което промени живота му завинаги!
  • Новини

Той обядва с тази бездомна жена всеки вторник. Един ден тя му каза нещо, което промени живота му завинаги!

Иван Димитров Пешев март 20, 2022
bezzdododmnajena.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Всеки вторник Грег Смит от Орландо обядва с бездомната жена Ейми Джо. Но един ден тя му споделя нещо, което го разтърсва из основи.

Толкова много, че решава да го сподели във Фейсбук.

Ето какво написта младият мъж в профила си в социалната мрежа:

Запознайте се с „Ейми Джо”. Всеки вторник, последните няколко седмици, Ейми Джо и аз се срещаме на ъгъла на Пайн и бул. С. Ориндж в търговската част на Орландо (Работя в търговската част и винаги обикалям из града). Всеки ден, в продължение на около седмица, виждах Ейми Джо на този ъгъл и тя никога не молеше за пари…

Тя просто казваше „Добро утро господине! Приятен ден! Бог да Ви благослови!” и се усмихваше. Нося костюм на работа всеки ден и често ме молят за пари, но Ейми Джо никога не го правеше.

Всеки вторник Ейми Джо и аз вече обядваме заедно. В продължение на 30 минути до 1 час слушам, колко позитивна е останала, въпреки че няма абсолютно нищо. Миналата седмица тя ми стовари новината… че не може да чете. Ейми Джо не пуши, не пие, не е пристрастена към наркотици или друго от този род. Тя просто не е имала някой, който да я научи как да чете. Разказа ми колко трудно и е да си намери работа, като не може да чете.

Разказа ми също, че всички пари, които е могла да събере, е използвала за взимане на книги, които ти помагат да се учиш да четеш, от библиотеката, наместо да купува ХРАНА. Това ме съсипа!!! Тя би предпочела да се научи да чете и да си намери работа пред това да яде!!! Благословен съм с двама прекрасни родители и семейство, което винаги е имало средствата, с които да ми предостави, всичко което съм искал. Ейми Джо не е имала това. И вече с Ейми Джо не седим само да обядваме, аз я уча и да чете. Взимам една книга седмично от библиотеката и четем вторниците, а тя се упражнява сама през останалото време.

Този пост не цели по никакъв начин да съчувствате на Ейми Джо или да се фукам с това, че правя нещо за някой в неравностойно положение. Исках да споделя това, защото това може да накара някой друг да помогне на друг човек. Има много такива хора като Ейми Джо, не всички са гладни, бездомни или ранени. Някой може да са от твоето семейство или приятели. Помагайки на някого е толкова лесно като да кажеш „Здравей!” и да се усмихнеш. Имам щастието да съм добре финансово устроен, за да помогна на Ейми Джо и точно това ще направя. Ако това е ви е въздействало, харесайте и споделете… ако ли не, това също е окей. Но никога не знаеш, какво можеш да направиш за някого, докато не пробваш. Кой е вашата Ейми Джо?!?!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова: Бясна съм за това решение на кабинет Петков, тъпоумие!
Next: Случва се в момента: Русия изстреля страховитите ракети Калибър и Кинжал, тотално унищожение

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.