Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той обядва с тази бездомна жена всеки вторник. Един ден тя му каза нещо, което промени живота му завинаги!
  • Новини

Той обядва с тази бездомна жена всеки вторник. Един ден тя му каза нещо, което промени живота му завинаги!

Иван Димитров Пешев март 20, 2022
bezzdododmnajena.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Всеки вторник Грег Смит от Орландо обядва с бездомната жена Ейми Джо. Но един ден тя му споделя нещо, което го разтърсва из основи.

Толкова много, че решава да го сподели във Фейсбук.

Ето какво написта младият мъж в профила си в социалната мрежа:

Запознайте се с „Ейми Джо”. Всеки вторник, последните няколко седмици, Ейми Джо и аз се срещаме на ъгъла на Пайн и бул. С. Ориндж в търговската част на Орландо (Работя в търговската част и винаги обикалям из града). Всеки ден, в продължение на около седмица, виждах Ейми Джо на този ъгъл и тя никога не молеше за пари…

Тя просто казваше „Добро утро господине! Приятен ден! Бог да Ви благослови!” и се усмихваше. Нося костюм на работа всеки ден и често ме молят за пари, но Ейми Джо никога не го правеше.

Всеки вторник Ейми Джо и аз вече обядваме заедно. В продължение на 30 минути до 1 час слушам, колко позитивна е останала, въпреки че няма абсолютно нищо. Миналата седмица тя ми стовари новината… че не може да чете. Ейми Джо не пуши, не пие, не е пристрастена към наркотици или друго от този род. Тя просто не е имала някой, който да я научи как да чете. Разказа ми колко трудно и е да си намери работа, като не може да чете.

Разказа ми също, че всички пари, които е могла да събере, е използвала за взимане на книги, които ти помагат да се учиш да четеш, от библиотеката, наместо да купува ХРАНА. Това ме съсипа!!! Тя би предпочела да се научи да чете и да си намери работа пред това да яде!!! Благословен съм с двама прекрасни родители и семейство, което винаги е имало средствата, с които да ми предостави, всичко което съм искал. Ейми Джо не е имала това. И вече с Ейми Джо не седим само да обядваме, аз я уча и да чете. Взимам една книга седмично от библиотеката и четем вторниците, а тя се упражнява сама през останалото време.

Този пост не цели по никакъв начин да съчувствате на Ейми Джо или да се фукам с това, че правя нещо за някой в неравностойно положение. Исках да споделя това, защото това може да накара някой друг да помогне на друг човек. Има много такива хора като Ейми Джо, не всички са гладни, бездомни или ранени. Някой може да са от твоето семейство или приятели. Помагайки на някого е толкова лесно като да кажеш „Здравей!” и да се усмихнеш. Имам щастието да съм добре финансово устроен, за да помогна на Ейми Джо и точно това ще направя. Ако това е ви е въздействало, харесайте и споделете… ако ли не, това също е окей. Но никога не знаеш, какво можеш да направиш за някого, докато не пробваш. Кой е вашата Ейми Джо?!?!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова: Бясна съм за това решение на кабинет Петков, тъпоумие!
Next: Случва се в момента: Русия изстреля страховитите ракети Калибър и Кинжал, тотално унищожение

Последни публикации

  • На двадесет и четири станах вдовица с три деца и ръце, които трепереха, когато трябваше да броя стотинките за хляб.
  • Мъжът ми иска да купи скъпа кола за дъщеря си от първия брак. Попитах: „А какво ще стане с таксата за обучение на моя син?“ Той отговори: „Твоят син…“
  • Когато бях на двайсет, един мъж ми писа във Фейсбук и каза, че ми е баща.
  • Дадохме на сина ни нашата хубава голяма къща, когато се ожени.
  • Партньорът ми беше женен и имаше две деца, когато имахме афера и той напусна семейството си. Каза, че бракът му е ужасен и че иска да се раздели с жена си. Говореше тихо, сякаш всяка дума го боли, а после внезапно повишаваше глас, когато споменеше „лъжите у дома“. Аз слушах и вярвах, защото исках да вярвам. В такива моменти човек не мисли за чуждите рани. Мисли за собственото си спасение.
  • Когато леля Стефка си отиде, в къщата остана тишина, която не се побираше в стените. Не беше онази спокойна тишина след дълъг ден, а тежка, лепкава, като да си забравил да си изключиш печката и да чакаш димът да се появи.
  • Съпругът ми остави телефона си на плота и излезе уж за тренировка. Не беше необичайно, правеше го често, сякаш в това имаше някаква демонстративна увереност. Все едно ми казваше без думи: „Нямам какво да крия“. А аз, като глупачка, му вярвах.
  • Служител на авиокомпанията ме попита дали искам да се откажа от мястото си в първа класа, за да може едно дете да седне със семейството си. Не ми хареса мястото, което ми предложиха, затова отказах. Семейството стоеше на крачка зад него, почти залепено за думите му, сякаш те бяха въже, с което можеха да ме изтеглят от креслото ми.
  • Когато Мартин получи повишение, в гласа му имаше онзи метален блясък на победа, който те кара да се усмихнеш, дори да не си сигурен дали искаш да празнуваш. Беше се прибрал по-късно от обичайното, с вратовръзка, разхлабена като примка, и с очи, които не гледаха към мен, а някъде зад рамото ми, сякаш вече беше в друга стая, в друг живот.
  • След раздялата Деница се появи пред вратата ми късно вечерта, с очи, които не гледаха право, и с пръсти, които трепереха около дръжката на чантата ѝ. Не беше дошла да говорим. Беше дошла да търси.
  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • На двадесет и четири станах вдовица с три деца и ръце, които трепереха, когато трябваше да броя стотинките за хляб.
  • Мъжът ми иска да купи скъпа кола за дъщеря си от първия брак. Попитах: „А какво ще стане с таксата за обучение на моя син?“ Той отговори: „Твоят син…“
  • Когато бях на двайсет, един мъж ми писа във Фейсбук и каза, че ми е баща.
  • Дадохме на сина ни нашата хубава голяма къща, когато се ожени.
  • Партньорът ми беше женен и имаше две деца, когато имахме афера и той напусна семейството си. Каза, че бракът му е ужасен и че иска да се раздели с жена си. Говореше тихо, сякаш всяка дума го боли, а после внезапно повишаваше глас, когато споменеше „лъжите у дома“. Аз слушах и вярвах, защото исках да вярвам. В такива моменти човек не мисли за чуждите рани. Мисли за собственото си спасение.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.