Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фенове към Сашо Кадиев: Полудувай, пък си върни Таня
  • Новини

Фенове към Сашо Кадиев: Полудувай, пък си върни Таня

Иван Димитров Пешев септември 24, 2022
tatatqntnqst.jpg

Таня Тончева и Сашо Кадиев се събраха

Водещият и моделката бяха заедно да изпратят за първия учебен ден дъщеричката си Катерина. Денят мина с много танци, музика и веселие. Сладураната изцяло прилича на артистичната си баба Катето Евро, коментират очевидци.

Като нея то било лъчезарно, артистично и много усмихнато. Освен малката ученичка, на фотосите впечатление прави и бившата му жена Таня Тончева.

Феновете са убедени, че тя в пъти превъзхожда по външен вид новата на Сашко-Ивелина Чоева. Въпреки че е по-млада от нея, в мрежата са категорични,че Таня е много по-красива от новата на Александър Кадиев.

Не изпускай тези оферти:

Освен красиво лице, Таня има и добра душа. Въпреки че не спира да хвали новата си и да каканиже, че за първи път обича истински, Таня не му се сърди и не забрани на щерка си да се вижда с баща си. Напротив, тя, той и новата му дори летуваха заедно на караваните на Таня Тончева, които са морския й бизнес.

Стана ясно, че Таня се грижела всеотдайно за уюта в дома им и въпреки че Сашо не се включвал в домакинската работа, тя го търпяла, когато вечер до късно щракал любимите си компютърни игри.

„Сашо, къде си гледал?“, „Полудувай ,полудувай, пък си върни Таня“,“Такава жена, като майката на дъщеричката ти, не е за изпускане“, са само част от коментарите на феновете под фотосесията на Таня, Сашо и дъщеричката им Катя.

Още интересни новини:

Тиквичките са вкусен и здравословен продукт, който през лятото е достъпен за всеки бюджет.

Опитайте се да ги приготвите по нов начин, като направите ястие много подобно на пица. За разлика от истинските италиански пици, тази вкусотия подхожда дори на тези, които са на диета, изпробва ТРГ.

Съставки:

0,5 кг тиквички;
3 средни яйца;
4 супени лъжици брашно;
един голям домат;
60 грама твърдо сирене;
копър;
сух или пресен босилек;
сол на вкус;
една чаена лъжичка бакпулвер;
грис или галета – за намазване
растително масло – за намазване

Начин на приготвяне

Настържете тиквичките на едрото ренде и изстискайте сока добре – няма да ви трябва за ястието. В дълбока купа разбийте яйцата, добавете тиквичките и босилека. Можете да добавите малко сол, ако вашето сирене не е много солено.

Добавете бакпулвера и нарязания копър. Разбъркайте всичко добре, докато се получи гладка констистенция. Намазнете тавата с растителното олио и посипете галета или грис на дъното. Нанесете равномерно получената смес от тиквички.

Отгоре поставете доматите нарязани на кръгове и сиренето настъргано на ренде. Изпечете на температура от 180 градуса за около 20 минути. Внимателно отстранете тавата от фурната и я оставете да изстине малко преди сервиране.

Рецептата може да се допълни с познати продукти за пица: например бекон или гъби.

Приятен апетит!

А сега още една много хубава рецепта:

Запечен лаврак с тиквички

Необходими продукти

700 г лаврак
1 портокал
40 г масло

сок от 1/2 лимон
2 тиквички
100 г бяло вино
сол на вкус
черен пипер на вкус

Начин на приготвянe

Мариновайте рибата с лимоновия сок и подправете със сол и черен пипер. След това идва ред да почистите тиквичките и ги нарежете на тънки филии. Също така отрежете и 1/3 от портокаловата кора и я задушете в малко масло. Изцедете сока от портокала и го добавете към маслото, подправете на вкус, добавете тиквичките и запържете на слаб огън за 3 минути. Отнемете от огъня, залейте с виното и оставете.

Следва да намаслите добре една тава и да сложите на равен слой тиквичките заедно със соса. После сложете отгоре рибата, а след това – отново тиквички, подправете на вкус и запечете за 30 минути при 200 градуса, като покриете с фолио.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сашо Диков след 5-часовата операция: Имам 25-сантиметров белег от сърцето до гърлото
Next: ШОК! Българката Радост застана на 2 метра от ковчега на Елизабет II и я споходи нещо неочаквано

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.