Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България трябва да научи за подвига на Станимира на плажа в Бургас
  • Новини

Цяла България трябва да научи за подвига на Станимира на плажа в Бургас

Иван Димитров Пешев август 9, 2022
pdovidiburgas.jpg

18-годишната бургазлийка Станимира Атанасова е спасителката, която с помощта на двама продавачи на царевица спаси три деца от „мъртвака“ на Северния плаж в града, пише „Труд„.

Малчуганите – около 9-годишни, влезли сами да се къпят, и като във филм на ужасите, внезапно били връхлетени от двуметрови вълни. Подводното течение, което в Бургас наричат сулган, ги подхванало и задърпало навътре. Останали безпомощни, децата започнали да крещят към брега. Майките им ги чули, но не знаели да плуват и изпаднали в истерия, виждайки как главичките им като топлийки изчезват сред вълните.

18-годишното момиче се хвърлило моментално във водата. Тя хванала едното от децата. Други двама мъже, които само преди пет минути влезли да се къпят, чули виковете на майките и децата, видели как спасителката се хвърля и се спуснали на помощ. Всеки от тях хванал по един малчуган и с общи усилия ги извадили на брега при разплаканите им майки.

Спасителката на плажа се казва Станимира Атанасова. Предстои й да завърши Руската езикова гимназия и идния май да бъде абитуриентка.

„Не се уплаших от случката. Тази година ми е първа като спасител, и този инцидент бе първи за мен. Запазих самообладание. Влизайки в морето да помогна на децата, мислех само, че трябва да се справя, и че те са три, и още някой наоколо трябва да подаде ръка. За щастие, двама продавачи на царевица, току що бяха влезли да се къпят.

Денят беше много горещ, а те си оставиха нещата близо до поста и ми се обадиха, че ще са във водата. Точно те ми помогнаха да извадим всички“, разказва Станимира.

„Обичам да помагам на хората, затова съм решила професията, която ще избера, да е такава- да помагам и да подкрепям. Може би ще стана лекар или учител“, разкрива момичето.

Преди да се върне в училище за последния 12-и клас, тя ще работи като спасителка на плажа.

Станимира е кореняк – бургазлийка. Баща й има сервиз за офроуд автомобили. Момичето плува отлично и затова решила да се пробва на вишката. Смята, че спасителите трябва преди всичко да са смели и много много да не се колебаят, преди да се хвърлят в морето. Цените много гостите и туристите, които са дошли да се порадват на морето, но не и тези, които са пияни, или се държат безразсъдно и безотговорно, поставят в риск живота си или нехаят за малките си деца, които влизат „навътре“.

Тази година има много чужденци и родни летовници. Модата при жените далеч не е да се пекат по монокини. Явно, пандемията си е казала думата, поради което мнозинството от дамите предпочитат целите бански.

Да, спасителите са гларуси. Те изглеждат добре и винаги привличат вниманието. Същото се отнася и за жените – спасителки. До една са красиви и с фигури като изваяни от древни скулптури. За Станимира и за колегите й обаче постът на вишката е сериозен и отговорен.

В Бургас има немалко хора, които лятно време работят като спасители, а зиме стават огняри, охранители или си търсят друга работа за няколко месеца в други градове. Сред спасителите има много учители по физическо, много студенти в Националната спортна академия или в други университети, а има дори и ученици като Станимира, които спортуват активно и могат с лекота да покрият нормативите.

Станимира смята, че никога няма да забрави първия й инцидент като спасителка. Чувала е от колегите й да казват, че хората реагират различно, когато бъдат извадени от бурното море. Те не са на себе си от преживения шок, треперят, гледат да се отдалечат от вълните, да стъпват на твърда земя, бързат да си тръгнат. Други благодарят, после идват пак на другия ден да си говорят със своя спасител, някои стават приятели с него за цял живот.

18-годишната Станимира е гледала сериала „Спасители на плажа“. Харесва всички персонажи и смята, че добротата и грижата към другите, прави живота по-добър.

Мъртвото вълнение стачкува

Зелено знаме на Илинден

На 2 август бе Илинден по стар стил. В този ден се вярва, че се появява опасното мъртво вълнение и морето взема човешки жертви. Спасители и летовници трябва да бъдат особено бдителни и почти винаги в първите августовски дни флагът на плажа е жълт или червен. Не и това лято.

„Морето беше като тава“, обяснява Станимира Атанасова. Това е израз, който се употребява, когато няма вълни, няма подводни течения и морето става идеално за къпане. Момичето и колегите му оставили зелено знамето през целия ден и мечтаят, ако може и до края на лятото все да си остане тази „тава“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жената на Кирил Петков затвори сладкарницата! Причината
Next: Замразеният лимон е по-мощен от химиотерапията, помага при диабет, тумори, както и да отслабнете. Ето как да го използвате

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.