Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адв. Марковски: Системата на МВР трябва да се прочисти
  • Новини

Адв. Марковски: Системата на МВР трябва да се прочисти

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2022
masrkasoaksvaskv.jpg

Таксиметровите шофьори поискаха законодателни промени, след като техен колега почина при побой в София. Какво може да се промени? По думите на адвокат Димитър Марковски в ефира на „Денят ON AIR приемането на условията на шофьорите са едно разумно решение.

„Проблемът беше наболял от доста дълго време. В повечето европейски държави е прието да има видеорегистратор и паник бутон за хората, работещи в тъмната част на денонощието“, заяви Марковски

По думите му е много важно да бъде изготвена съдебно-медицинската експертиза, която да разкрие има ли връзка между побоя и настъпилата смърт.

„Ако се установи, че човекът е починал от съдов инцидент, обвиненият не може да носи наказателна отговорност за умишлено убийство“, поясни той. Марковски добави, че в такъв случай извършителят може да понесе наказание за това, което е причинил – конкретен тип телесна повреда.

Не изпускай тези оферти:

Според него смъртта на таксиметровия шофьор не може да бъде определена като умишлено убийство.

В ефира на Bulgaria ON AIR адвокатът коментира и информацията, според която починалият има „висяща“ присъда за грабеж. Марковски е на мнение, че с цел избягване на инциденти и имайки предвид важността на превоза на пътници, следва да бъдат завишени критериите за наемане на работа.

„В системата на МВР трябва да започне вътрешно прочистване. В никакъв случай обаче не трябва всички служители да бъдат поставяни под общ знаменател“, допълни още той.

Таксиметровият шофьор Христо Йорданов е починал не от побой, а от масивен инфаркт на миокарда. Това сочат предварителните заключения от аутопсията, пише „Труд News“.

Днес от Софийска градска прокуратура съобщиха, че очакват резултатите от съдебно-медицинската експертиза, назначена още в деня на инцидента – 8 октомври.

По тялото на шофьора Христо има охлузвания и други повърхностни рани, но никоя от тях не е станала причина за смъртта му.

Рано е да се определи със сигурност точния час, когато е получен инфарктът.

При всички случаи силното вълнение и приливана на адреналин покрай скандала и сбиването са допринесли да се ускори сърдечният проблем на мъжа.

Тепърва след официалното заключение от експертизата от прокуратурата трябва да решат дали да променят обвинението на задържания по случая Йосиф Изза. Към момента е подведен под отговорност за нанасяне на смърт по непредпазливост.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бившият шеф на КАТ: Щом редови полицайки си инжектират хиалурон, смятайте какво е нагоре
Next: Прогноза след Нова година: Литър олио скача до 6,50 лв.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.