Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако вдигнем краката си само за 10 минути на ден, можем да постигнем значителни промени в здравето
  • Новини

Ако вдигнем краката си само за 10 минути на ден, можем да постигнем значителни промени в здравето

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
hjkhjkkuykuykuy.jpg

Вдигане на краката за 10 минути ще допринесе за подобряване на здравето ви. Днес ще си поговорим за едно на пръв поглед лесно упражнение, което като че ли не прави нищо особено с организма ни – вдигане на крака.

Оказва се обаче, че ако вдигаме краката си само за 10 минути на ден, можем да постигнем значителни промени в здравето и фигурата си.

Забързаният ритъм на живот и необходимостта от постоянно движение водят до умора. А най-много от това страдат краката ни. За щастие, можем много бързо у лесно да се отървем от усещането за тежест и да продължим със задачките с помощта на едно просто упражнение.

Единственото, което трябва да направим, е да отделим 10 минутки от ценното си време и да вдигнем краката си. Изпълнението на това просто, но много ефективно упражнение, носи куп ползи. На първо място, благодарение на него ще се избавим от тежестта в краката.

Тежестта и отоците се появяват при нарушение на кръвообращението. То може да бъде предизвикано от нарушение на функционирането на сърдечно-съдовата система, бъбреците и наднормено тегло.

Друга възможна причина е неправилното хранене. Преди да започнем лечение, трябва да премахнете причината за отоците. А това упражнение е изключително подходящо допълнение към терапията и ще помогне да нормализираме кръвообращението си.

С него ще се спасим и от постоянната умора, предизвикана от непрекъснатото носене на обувки на висок ток. Те изглеждат много ефектно, но често носенето им води до това, че натоварването на мускулите не се разпределя правилно, а това предизвиква болка в краката.

След няколко часа, качени на висок ток, е добре да легнем за известно време с вдигнати на стената крака. Това ще помогне страшно много за венозния оток. Към упражнението можем да добавим лек масаж на краката и контрастен душ.

Колкото и невероятно да звучи, но с това упражнение можем да подобрим и работата на храносмилателната си система. Стоенето в това положение има благоприятен ефект върху работата на червата. За сметка на изтичането на излишната кръв от долните крайници, се подобрява снабдяването с кръв на вътрешните органи и тонусът на гладката мускулатура, която влияе на перисталтиката на червата.

Повишеното кръвообращение влияе положително върху работата на храносмилателните жлези. Упражнението е полезно и за нервната система. Благодарение на вдигнатите нагоре крака се подобрява насищането на тъканите с кислород. 10 минути с вдигнати крака ще подобрят значително и съня ни.

Безсънието често провокира неприятни усещания в краката. Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е диети и средства от народната или алтернативната медицина, се консултирайте със своя лекар!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отидох на море с Петър, а се върнах с Георги
Next: Вселената е готова да прави щедри подаръци на тези ТРИ ДАТИ през лятото – запомнете ги

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.