Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български археолог обяви сензационна находка в прочуто наше село
  • Новини

Български археолог обяви сензационна находка в прочуто наше село

Иван Димитров Пешев юни 15, 2023
arrgasdasdsaddddd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Нова раннохристиянска базилика, открита край село Звездица, е сензацията на миналия сезон за археолозите от Регионалния исторически музей във Варна. Това съобщи на пресконференция гл.ас. д-р Васил Тенекеджиев, който работи по обекта.

Предполага се, че църквата е от VI век и е част от манастирски комплекс. Намира се на път, който води до южния бряг на Варненското езеро. За обекта се знае от Карел Шкорпил, намерил там няколко мраморни плочи с кръстове, предаде БТА.

При проведените разкопки, варненските археолози откриват архитектура, част от която е документирана с дрон.

„Това е една от най-големите раннохристиянски базилики в околностите на Одесос“, каза Тенекеджиев и добави, че църквата е със скъп градеж, мраморни плочи, украсени с релефи капители и бази. „Намерихме парчета от плоча на олтарната преграда, които сглобихме като пъзел“, сподели още ученият.

Това е многообещаващ обект, обнадеждаващ силно екипа на музея

По думите му това е многообещаващ обект, обнадеждаващ силно екипа на музея, който получава ценна подкрепа при проучването му от Кметството в Звездец. Финансирането на досегашните дейности е от Община Варна, но учените се надяват тази година за разкопките на базиликата да има средства от държавата, каза Тенекеджиев.

Той изнесе данни и за проучването на другия раннохристиянски храм във Варна по който се работи от над десет години – в местността Джанавара в Аспарухово. По думите му големият извънградски манастир, съществувал от средата на V до средата на VII век, е бил поклонническа дестинация.

„Това е най-важният храмов комплекс в района на Одесос, доминиращ на хълма над града, видим отвсякъде“, сподели ученият и съобщи, че са разкрити изцяло църквата, представителният атриум с колонади и задният двор, служещ за защита.

Предполага се, че е имал четири високи кули, които са ограждали основния корпус.

Още при първите разкопки в началото на ХХ век Хермин Шкорпил намира в манастира комплект от реликварии с мощи на неизвестен светец, които са експонирани в Археологическия музей на Варна. Направена е хипотетична възстановка на сградата, тъй като не може да се прецизира точно архитектурата от епохата.

Работата е била насочена към северната част на атриума,

„Работата през този сезон е била насочена към северната част на атриума“, каза археологът и добави, че откритията потвърждават хипотезите им за облика на предния двор, през който са влизали богомолците.

„За нас това е важно, защото предположенията ни се превръщат във факти и имаме пълната картина на обитаването на мястото“, посочи Тенекеджиев.

Остават неразрешени административните проблеми

Той припомни, че остават неразрешени обаче административните проблеми със собствеността на имота, поделена между Министерството на земеделието, което стопанисва терена, и Министерството на културата, собственик на старините. Според варненските археолози е необходимо обектът да бъде предаден за ползване на Община Варна, за да може да се кандидатства по програми за неговото развитие и съхранение.

„За поредна година няма развитие по въпроса, а този най-важен раннохристиянски паметник в областта, който е на четиринадесет века, се руши и скоро ще остане само в книгите“, каза Тенекеджиев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съпругът изчезва по време на сватбата и мисли, че никой не го гледа: След това фотографът улавя тайно какво прави
Next: Цвете от Божи гроб прави чудеса в българско село: Едно от трите населени места в целия свят

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.