Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важно! Идва голяма промяна при пазаруването с ваучери за храна
  • Новини

Важно! Идва голяма промяна при пазаруването с ваучери за храна

Иван Димитров Пешев януари 7, 2024
casdcsadfsdfgsdfgfd.png

Ваучери за храна за рекордните 1,6 млрд. лв. ще може да раздадат работодателите на своите служители през новата 2024 г. Друга новост е въвеждането на електронни ваучери, които изцяло ще заменят хартиените от юли 2024 г.

„От 1 януари работодателите могат да представят електронни ваучери за храна, а от 1 юли ще могат да предоставят само електронни. В преходния период работодателите трябва да изберат един от двата начина – не може и двата, и когато решат да преминат към електронни ваучери, трябва да предоставят само такива на своите служители.

 

Електронният ваучер представлява или карта, приличаща на познатите ни банкови карти, или изцяло виртуален инструмент, може и да е мобилно приложение“, каза Таня Обущарова от Асоциацията на операторите на ваучерите за храна в ефира на Bulgaria ON AIR.

Тя поясни, че хората ще могат да пазаруват в определени обекти, които продават храна и хранителни продукти, което е подобно и на системата с хартиените ваучери.

„Улеснението е, че няма да се налага служителите да носят хартийките с тях, да се образуват опашки, а ще стана мигновено на пос терминала. Ще бъде много по-модерно, което отговаря на съвременните очаквания на потребителите.

Дава се и по-голяма сигурност, тези инструменти ще бъдат защитени с PIN код, а ако загубите картата си – ще може да я блокирате и тя да бъде преиздадена“, допълни Обущарова.

По думите ѝ потребителите ще могат да си закупят и продукт, който е с по-ниска цена от тази на ваучера.

„Ще може да си купите кафе или закуска, а остатъкът ще остане наличен в баланса, ще може да се провери точни колко пари остават след това и каква е валидността. Също така спестяванията за търговците са значителни и те също трябва да се взимат предвид.“

„В държавния бюджет беше запазена възможността тази година ваучерите за храна да се използват и за други цели – култура, туризъм и битови сметки. Миналата седмица бяха издадени първите лицензи за издаване на електронни ваучери за храна.

Всеки потребител ще трябва да провери на сайт или приложение къде конкретно може да използва ваучера си. До миналата година най-използвана беше възможността за туризма, но отново зависи от обектите, за ресторанти – също. Има голям брой ресторанти, които приемат и това е малко познато от потребителите“, подчерта Таня Обущарова.

 

Максималният размер на ваучера за служител на месец е 200 лв., като няма минимална сума. А валидността му е 12 месеца от срока на издаване.

Ваучерите се декларират пред НАП.

„Те са изключително полезни за изсветляване на сивата икономика, има редица проучвания в тази посока. От миналата година беше въведено и изискване за работодателите да декларират всеки месец пред НАП каква сума предоставят на своите служители, така че всичко е прозрачно“, категорична е тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Да, истина е новината за Григор Димитров: Той го направи! Успя!
Next: Трагедия ни почерни: Пенсионерка сложи край на живота си, била е отчаяна

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.