Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важно! Идва голяма промяна при пазаруването с ваучери за храна
  • Новини

Важно! Идва голяма промяна при пазаруването с ваучери за храна

Иван Димитров Пешев януари 7, 2024
casdcsadfsdfgsdfgfd.png

Ваучери за храна за рекордните 1,6 млрд. лв. ще може да раздадат работодателите на своите служители през новата 2024 г. Друга новост е въвеждането на електронни ваучери, които изцяло ще заменят хартиените от юли 2024 г.

„От 1 януари работодателите могат да представят електронни ваучери за храна, а от 1 юли ще могат да предоставят само електронни. В преходния период работодателите трябва да изберат един от двата начина – не може и двата, и когато решат да преминат към електронни ваучери, трябва да предоставят само такива на своите служители.

 

Електронният ваучер представлява или карта, приличаща на познатите ни банкови карти, или изцяло виртуален инструмент, може и да е мобилно приложение“, каза Таня Обущарова от Асоциацията на операторите на ваучерите за храна в ефира на Bulgaria ON AIR.

Тя поясни, че хората ще могат да пазаруват в определени обекти, които продават храна и хранителни продукти, което е подобно и на системата с хартиените ваучери.

„Улеснението е, че няма да се налага служителите да носят хартийките с тях, да се образуват опашки, а ще стана мигновено на пос терминала. Ще бъде много по-модерно, което отговаря на съвременните очаквания на потребителите.

Дава се и по-голяма сигурност, тези инструменти ще бъдат защитени с PIN код, а ако загубите картата си – ще може да я блокирате и тя да бъде преиздадена“, допълни Обущарова.

По думите ѝ потребителите ще могат да си закупят и продукт, който е с по-ниска цена от тази на ваучера.

„Ще може да си купите кафе или закуска, а остатъкът ще остане наличен в баланса, ще може да се провери точни колко пари остават след това и каква е валидността. Също така спестяванията за търговците са значителни и те също трябва да се взимат предвид.“

„В държавния бюджет беше запазена възможността тази година ваучерите за храна да се използват и за други цели – култура, туризъм и битови сметки. Миналата седмица бяха издадени първите лицензи за издаване на електронни ваучери за храна.

Всеки потребител ще трябва да провери на сайт или приложение къде конкретно може да използва ваучера си. До миналата година най-използвана беше възможността за туризма, но отново зависи от обектите, за ресторанти – също. Има голям брой ресторанти, които приемат и това е малко познато от потребителите“, подчерта Таня Обущарова.

 

Максималният размер на ваучера за служител на месец е 200 лв., като няма минимална сума. А валидността му е 12 месеца от срока на издаване.

Ваучерите се декларират пред НАП.

„Те са изключително полезни за изсветляване на сивата икономика, има редица проучвания в тази посока. От миналата година беше въведено и изискване за работодателите да декларират всеки месец пред НАП каква сума предоставят на своите служители, така че всичко е прозрачно“, категорична е тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Да, истина е новината за Григор Димитров: Той го направи! Успя!
Next: Трагедия ни почерни: Пенсионерка сложи край на живота си, била е отчаяна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.