Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Видео от Главната на Пловдив стана хит, няма човек, който да не му се радва
  • Новини

Видео от Главната на Пловдив стана хит, няма човек, който да не му се радва

Иван Димитров Пешев април 16, 2024
bdfnhgnfgnhgjmhgjmhj.png

Тиктокър заедно с негов приятел развълнуваха нищо неподозиращи дами на Главната,
като им подариха по едно цвете, разбра Plovdiv24.bg. 

Клипът на Стилян Василев за по-малко от 48 часа събра изключително голям интерес
и одобрение от потребителите на мрежата.

 

Това провокира любопитството ни и репортер се свърза с него, за да разбере, как е дошла идеята и какви са
неговите впечатления.

„Доброто ме мотивира да направя видеото. Искам да дам пример на младите, а и
не само, да започнат да правят малки жестове, защото те осмислят цялото ни забързано
ежедневие.

 

Трябва да бъдем добри един към друг, да се стараем да правим хората щастливи,
особено жените, които много често забравяме колко са нежни и имат нужда от нещо
малко, за да се усмихнат.“, сподели Василев.

Във видеото се вижда, как той спира дамите, заговаря ги, а зад гърба им приятелят
му подава роза.

 

„Дамите, на които подарявах цвете, реших да бъдат от всякаква възрастова група,
за да покажа, че всички са значими и уважавани. В предишни дни, когато сме се
разхождали, правили сме видеа и сме ги питали ми направи впечатление, че в повечето
случай те са тъжни, бързащи, угрижени или пък не в добро настроение.“, каза още той.

 

Според тиктокърът улегналите жени са приели по-добре жеста му и са се радвали
от сърце на постъпката му. По думите му видеото не е направено с цел популярност и гледания.

„Главната идея е хората да следват нашия пример. В бъдеще сме подготвили още
много подобни положителни инициативи“.

 

Потребителите в социалната мрежа са възхитени от постъпката на младия мъж. Особено
емоционално им е повлияла последната дама от клипа.

„Може ли повече такива хора да има?“

„Това е примерът, който трябва да се дава. Браво!“

„Изкуството да направиш една жена щастлива!“

 

„Разплакахте ме, момчета, браво! Хората са забравили чистотата, емоциите, чувствата,
скрити зад маски.“

„Бабата накрая! Евала!“

 


Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Брокер: Апартаментите в София поскъпват с 40-50% след…
Next: Скорост от 160 км/ч и хигиена: Какво обещават от БДЖ след вдигането на цените на билетите

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.