Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Видео от Главната на Пловдив стана хит, няма човек, който да не му се радва
  • Новини

Видео от Главната на Пловдив стана хит, няма човек, който да не му се радва

Иван Димитров Пешев април 16, 2024
bdfnhgnfgnhgjmhgjmhj.png

Тиктокър заедно с негов приятел развълнуваха нищо неподозиращи дами на Главната,
като им подариха по едно цвете, разбра Plovdiv24.bg. 

Клипът на Стилян Василев за по-малко от 48 часа събра изключително голям интерес
и одобрение от потребителите на мрежата.

 

Това провокира любопитството ни и репортер се свърза с него, за да разбере, как е дошла идеята и какви са
неговите впечатления.

„Доброто ме мотивира да направя видеото. Искам да дам пример на младите, а и
не само, да започнат да правят малки жестове, защото те осмислят цялото ни забързано
ежедневие.

 

Трябва да бъдем добри един към друг, да се стараем да правим хората щастливи,
особено жените, които много често забравяме колко са нежни и имат нужда от нещо
малко, за да се усмихнат.“, сподели Василев.

Във видеото се вижда, как той спира дамите, заговаря ги, а зад гърба им приятелят
му подава роза.

 

„Дамите, на които подарявах цвете, реших да бъдат от всякаква възрастова група,
за да покажа, че всички са значими и уважавани. В предишни дни, когато сме се
разхождали, правили сме видеа и сме ги питали ми направи впечатление, че в повечето
случай те са тъжни, бързащи, угрижени или пък не в добро настроение.“, каза още той.

 

Според тиктокърът улегналите жени са приели по-добре жеста му и са се радвали
от сърце на постъпката му. По думите му видеото не е направено с цел популярност и гледания.

„Главната идея е хората да следват нашия пример. В бъдеще сме подготвили още
много подобни положителни инициативи“.

 

Потребителите в социалната мрежа са възхитени от постъпката на младия мъж. Особено
емоционално им е повлияла последната дама от клипа.

„Може ли повече такива хора да има?“

„Това е примерът, който трябва да се дава. Браво!“

„Изкуството да направиш една жена щастлива!“

 

„Разплакахте ме, момчета, браво! Хората са забравили чистотата, емоциите, чувствата,
скрити зад маски.“

„Бабата накрая! Евала!“

 


Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Брокер: Апартаментите в София поскъпват с 40-50% след…
Next: Скорост от 160 км/ч и хигиена: Какво обещават от БДЖ след вдигането на цените на билетите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.