Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Време е и България да разбере истината за цените и олинклузива в Турция
  • Новини

Време е и България да разбере истината за цените и олинклузива в Турция

Иван Димитров Пешев април 8, 2024
sadvdsfvdfsbfgngngfh.png

Известният турски морски курорт Анталия не се оплаква от липса на интерес.

Както разказват пред АРД двама седнали край басейна посетители от Нюрнберг: „Целта ни е да си починем, да не готвим, а да се оставим да ни обслужват, да се порадваме на слънцето“.

За германците Турция е сред петте най-популярни туристически дестинации, а в световен мащаб заема четвърто място по посещаемост, пише икономическото издание „Виртшафтсвохе“.

Вълшебната дума, на която Турция разчита за привличането на туристи вече от над 30 години е „ол инклузив“.

По турската ривиера има хиляди хотели, които предлагат този вид обслужване: от храната до напитките на басейна, спортните площадки, малките магазинчета и разбира се – собствена плажна ивица.

При това на добри цени – поне досега беше така, уточнява АРД и припомня, че рязкото увеличение на цените в Турция засяга и туристическия бранш, предаде Факти и Пловдив 24.

Увеличението на цените е осезаемо

Един пример: старият град на Анталия. Двамата туристи от Нюрнберг виждат, че са настъпили промени. Не става дума за цената на почивката, а за цените извън хотела. „Когато изведнъж се наложи да платиш осем евро за чаша вино, виждаш, че не е евтино. Това отговаря на германските цени, а не съм си представял нещата така“, споделя единият от тях пред ARD, цитиран от „Deutsche Welle“.

Хранителните продукти, ресторантите, но и туристическите обиколки из забележителностите или пък малките сувенири – всичко е поскъпнало. Инфлацията за март е 68,5 процента в сравнение със същия месец на миналата година.

Индивидуалните туристи се сблъскват с това увеличение, което се е превърнало в траен проблем за турците. Търговците в магазинчетата в стария град на Анталия също се обезпокоени.

Лютфи Чакър, който има магазинче за керамика, принципно е доволен от старта на сезона. Но високите цени и привързаността на туристите към почивките ол инклузив му създават затруднения. Търговецът посочва пред АРД: „При този вид почивки се прави всичко възможно на туристите да не им се налага да напускат хотела – имат всичко на разположение. Това, разбира се, има предимства, но има и недостатъци“.

Германците ще продължат да пътуват

За разлика от малките ресторанти или магазини, големите хотели се справят по-добре с инфлацията. Т.е. този, който сега си ангажира почивка от Германия, няма да усети особено повишените цени, казва пред АРД туроператорът Дениз Угур.

Като цяло цените са се повишили с около 6-7 процента в сравнение с миналата година, посочва той. Възможно решение за туристите с по-малък бюджет е например да им бъде предложен ограничен ол инклузив. Или пък ваканции с по-гъвкава продължителност – не само седем или 14 дни. Угур е оптимист за предстоящия сезон – германците искат да продължат да пътуват. „Пътуванията са модерни – те продължават да са ценни за хората, защото, въпреки нарасналите цени, се пътува повече“.

Директорът на германския Институт за изследване на туризма Бернд Айзенщайн казва пред „Виртшафтсвохе“, че цените на хотелите в Турция са се увеличили с 10-15 процента. Но не смята, че това ще накара германците да се откажат от ваканциите си там. „От опит знаем, че германските туристи не се впускат веднага да се отказват от почивките си, а по-скоро пестят повече по време на ваканцията.“

„Никакви компромиси с качеството“

Хотелиерът Динчер Сарикая от Кемер, град на около час път от Анталия, също изразява пред АРД мнението, че желанието на хората да пътуват не е намаляло. Двойна стая в неговия хотел струва между 60 и 70 евро извън сезона, 100 евро по време на сезона. И тези цени са очевидно атрактивни за германците, които с удоволствие идват да почиват на ол инклузив. „Макар да ни се налага да се борим с цените, се опитваме да не допускаме никакви компромиси с качеството. Такива са недопустими“, посочва Сарикая.

Лично той би предпочел да се откаже от част от печалбата с надеждата, че икономиката ще се стабилизира. И той се радва на предстоящия сезон – и вярва на турския министър на туризма, който тази година иска да привлече рекорден брой туристи – включително хора, готови да платят повече. По-малко евтин туризъм, но всички са добре дошли: така изглежда неговата визия за бъдещето на туристическата страна Турция. В Кемер и Анталия това изглежда се е наложило, посочва още АРД.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спираме да пускаме нощем бойлери и перални от тази дата
Next: Мамят ли зрителите с ремонтите в Бригада нов дом, Калин проговори

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.