Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Време е и България да разбере истината за цените и олинклузива в Турция
  • Новини

Време е и България да разбере истината за цените и олинклузива в Турция

Иван Димитров Пешев април 8, 2024
sadvdsfvdfsbfgngngfh.png

Известният турски морски курорт Анталия не се оплаква от липса на интерес.

Както разказват пред АРД двама седнали край басейна посетители от Нюрнберг: „Целта ни е да си починем, да не готвим, а да се оставим да ни обслужват, да се порадваме на слънцето“.

За германците Турция е сред петте най-популярни туристически дестинации, а в световен мащаб заема четвърто място по посещаемост, пише икономическото издание „Виртшафтсвохе“.

Вълшебната дума, на която Турция разчита за привличането на туристи вече от над 30 години е „ол инклузив“.

По турската ривиера има хиляди хотели, които предлагат този вид обслужване: от храната до напитките на басейна, спортните площадки, малките магазинчета и разбира се – собствена плажна ивица.

При това на добри цени – поне досега беше така, уточнява АРД и припомня, че рязкото увеличение на цените в Турция засяга и туристическия бранш, предаде Факти и Пловдив 24.

Увеличението на цените е осезаемо

Един пример: старият град на Анталия. Двамата туристи от Нюрнберг виждат, че са настъпили промени. Не става дума за цената на почивката, а за цените извън хотела. „Когато изведнъж се наложи да платиш осем евро за чаша вино, виждаш, че не е евтино. Това отговаря на германските цени, а не съм си представял нещата така“, споделя единият от тях пред ARD, цитиран от „Deutsche Welle“.

Хранителните продукти, ресторантите, но и туристическите обиколки из забележителностите или пък малките сувенири – всичко е поскъпнало. Инфлацията за март е 68,5 процента в сравнение със същия месец на миналата година.

Индивидуалните туристи се сблъскват с това увеличение, което се е превърнало в траен проблем за турците. Търговците в магазинчетата в стария град на Анталия също се обезпокоени.

Лютфи Чакър, който има магазинче за керамика, принципно е доволен от старта на сезона. Но високите цени и привързаността на туристите към почивките ол инклузив му създават затруднения. Търговецът посочва пред АРД: „При този вид почивки се прави всичко възможно на туристите да не им се налага да напускат хотела – имат всичко на разположение. Това, разбира се, има предимства, но има и недостатъци“.

Германците ще продължат да пътуват

За разлика от малките ресторанти или магазини, големите хотели се справят по-добре с инфлацията. Т.е. този, който сега си ангажира почивка от Германия, няма да усети особено повишените цени, казва пред АРД туроператорът Дениз Угур.

Като цяло цените са се повишили с около 6-7 процента в сравнение с миналата година, посочва той. Възможно решение за туристите с по-малък бюджет е например да им бъде предложен ограничен ол инклузив. Или пък ваканции с по-гъвкава продължителност – не само седем или 14 дни. Угур е оптимист за предстоящия сезон – германците искат да продължат да пътуват. „Пътуванията са модерни – те продължават да са ценни за хората, защото, въпреки нарасналите цени, се пътува повече“.

Директорът на германския Институт за изследване на туризма Бернд Айзенщайн казва пред „Виртшафтсвохе“, че цените на хотелите в Турция са се увеличили с 10-15 процента. Но не смята, че това ще накара германците да се откажат от ваканциите си там. „От опит знаем, че германските туристи не се впускат веднага да се отказват от почивките си, а по-скоро пестят повече по време на ваканцията.“

„Никакви компромиси с качеството“

Хотелиерът Динчер Сарикая от Кемер, град на около час път от Анталия, също изразява пред АРД мнението, че желанието на хората да пътуват не е намаляло. Двойна стая в неговия хотел струва между 60 и 70 евро извън сезона, 100 евро по време на сезона. И тези цени са очевидно атрактивни за германците, които с удоволствие идват да почиват на ол инклузив. „Макар да ни се налага да се борим с цените, се опитваме да не допускаме никакви компромиси с качеството. Такива са недопустими“, посочва Сарикая.

Лично той би предпочел да се откаже от част от печалбата с надеждата, че икономиката ще се стабилизира. И той се радва на предстоящия сезон – и вярва на турския министър на туризма, който тази година иска да привлече рекорден брой туристи – включително хора, готови да платят повече. По-малко евтин туризъм, но всички са добре дошли: така изглежда неговата визия за бъдещето на туристическата страна Турция. В Кемер и Анталия това изглежда се е наложило, посочва още АРД.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спираме да пускаме нощем бойлери и перални от тази дата
Next: Мамят ли зрителите с ремонтите в Бригада нов дом, Калин проговори

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.