Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вчера двама загинаха в Банишора, днес блок в Младост 4 е в пламъци! Драмата е тотална
  • Новини

Вчера двама загинаха в Банишора, днес блок в Младост 4 е в пламъци! Драмата е тотална

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
baanasnoasoan.jpg

Пред същия блок горяха два автомобила

Спасиха мъж от горящ апартамент в София.

Пожарът обхвана жилище на последния – 13-и етаж, в сграда в квартал „Младост” 4. Преди това огън обхванал два автомобила пред блока.

Към 17:30 часа пламват двата автомобила, предава Нова. След това е подаден сигнал и за горящия апартамент.

Не изпускай тези оферти:

По разкази на живеещите в блока колите и жилището са на един и същи човек. Той е прекарал дълго време на терасата. Пожарникари успяват да стигнат до него и да го спасят.

Мъжът е с леки наранявания и е откаран към „Пирогов”.

Всички живеещи в сградата са били евакуирани и очакват информация, кога могат да се върнат по домовете си.

Още криминални новини:

Най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ наложи Софийският районен съд на полицая, шофирал дрогиран в столичния кв.“Дружба“.

Мярката бе наложена по искане не Софийска районна прокуратура. Полицаят от 8-мо РПУ е обвинен за шофиране след употреба на алкохол и наркотици.

В.В. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 09.10.2022 г. около 20,50 часа в ж.к. „Дружба“ е управлявал автомобил, марка „Пежо“, когато е катастрофирал в паркирана кола. Направен му е „Дръг тест 5000“, който е отчел наличие на амфетамин.

След това е дал проба за изследване в болница, резултатите от която показали, че В.В. е шофирал с концентрация на алкохол в кръвта с 2,45 промила.

Още криминални новини:

17-годишен младеж предизвика катастрофа в нощта на вторник срещу сряда на булевард „България“ в Русе. Сигналът е подаден около 1:10 часа, съобщиха от полицията в крайдунавския град.

При движение северно еднопосочно платно лек автомобил “Мерцедес“ с русенска регистрация е напуснал пътното платно вдясно, излязъл е извън него и се е блъснал в дърво.

При произшествието тежко е пострадал водачът на автомобила. Направени са му медицински изследвания. Взети са му проби за алкохол и наркотици. Първата показала, че е седнал зад волана с над 1,2 промила. Настанен е в болница с опасност за живота.

Леко ранен е 18-годишният му спътник.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашенец в Германия на косъм да удари 54 млн. евро, но все пак не остана с празни ръце
Next: Почивай в мир, Виктор. Беше едва на 22, имаше такова светло бъдеще

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.