Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вчера двама загинаха в Банишора, днес блок в Младост 4 е в пламъци! Драмата е тотална
  • Новини

Вчера двама загинаха в Банишора, днес блок в Младост 4 е в пламъци! Драмата е тотална

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
baanasnoasoan.jpg

Пред същия блок горяха два автомобила

Спасиха мъж от горящ апартамент в София.

Пожарът обхвана жилище на последния – 13-и етаж, в сграда в квартал „Младост” 4. Преди това огън обхванал два автомобила пред блока.

Към 17:30 часа пламват двата автомобила, предава Нова. След това е подаден сигнал и за горящия апартамент.

Не изпускай тези оферти:

По разкази на живеещите в блока колите и жилището са на един и същи човек. Той е прекарал дълго време на терасата. Пожарникари успяват да стигнат до него и да го спасят.

Мъжът е с леки наранявания и е откаран към „Пирогов”.

Всички живеещи в сградата са били евакуирани и очакват информация, кога могат да се върнат по домовете си.

Още криминални новини:

Най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ наложи Софийският районен съд на полицая, шофирал дрогиран в столичния кв.“Дружба“.

Мярката бе наложена по искане не Софийска районна прокуратура. Полицаят от 8-мо РПУ е обвинен за шофиране след употреба на алкохол и наркотици.

В.В. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 09.10.2022 г. около 20,50 часа в ж.к. „Дружба“ е управлявал автомобил, марка „Пежо“, когато е катастрофирал в паркирана кола. Направен му е „Дръг тест 5000“, който е отчел наличие на амфетамин.

След това е дал проба за изследване в болница, резултатите от която показали, че В.В. е шофирал с концентрация на алкохол в кръвта с 2,45 промила.

Още криминални новини:

17-годишен младеж предизвика катастрофа в нощта на вторник срещу сряда на булевард „България“ в Русе. Сигналът е подаден около 1:10 часа, съобщиха от полицията в крайдунавския град.

При движение северно еднопосочно платно лек автомобил “Мерцедес“ с русенска регистрация е напуснал пътното платно вдясно, излязъл е извън него и се е блъснал в дърво.

При произшествието тежко е пострадал водачът на автомобила. Направени са му медицински изследвания. Взети са му проби за алкохол и наркотици. Първата показала, че е седнал зад волана с над 1,2 промила. Настанен е в болница с опасност за живота.

Леко ранен е 18-годишният му спътник.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашенец в Германия на косъм да удари 54 млн. евро, но все пак не остана с празни ръце
Next: Почивай в мир, Виктор. Беше едва на 22, имаше такова светло бъдеще

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.