Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В България има място, за което малко хора знаят, но е като Малдивите и Амазонка! Райско кътче
  • Новини

В България има място, за което малко хора знаят, но е като Малдивите и Амазонка! Райско кътче

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
ndfghjferterter.png

Можем ли да бъдем едновременно на Малдивите и край река Амазонка? Оказва се, че в България има място, което обединява тези две горещи туристически точки в една невероятна комбинация.

Въпреки че тепърва започва да набират популярност, дори сред българите, плажът в близост до дунавския град Никопол и каналите покрай реката могат да се конкурират с най-екзотичните дестинации за туризъм в света.

По това време на годината река Дунав в Никополския архипелаг е особено прекрасна и пълна с вода. Тя е българските Малдиви, когато водите се успокоят.

Населението на Никопол е под 2000 души. Поради липсата на първокласен път достъпът до това място е затруднен. За съжаление условията в града не са добри за живот. Но по бреговете на Дунав се случва нещо различно. Всеки ден двама мъже прекосяват реката, защото се нуждаят от духовната храна, която тя им осигурява, а напоследък, по информация на NOVA, те заразяват и туристи – от други държави и България.

В продължение на 15 години Синан Гавазов работи като екскурзовод и водач на риболов по река Дунав, разкривайки спиращи дъха картини и непознати забележителности като раннохристиянска църква, до която може да се стигне само по вода.

От трети до четвърти век от н.е., тоест раннохристиянска. Тя се руши. Тя е от варовик. Била е много колоритна, когато е била монашеско селище в разцвета си. Според Гавазов монасите са спели в дървени нарове.

Градина е името на първия остров от Никополския архипелаг.

Там се приготвя рибена чорба по традиционна дунавска рецепта. „Тази супа трябва да съдържа поне два различни вида риба. Тя е толкова по-вкусна, колкото повече риба има. Сомът и бялата мряна са най-добрите риби в този район“, твърди той.

Съпругата на Синан, която е пристигнала на острова часове по-рано, за да подготви кулинарната атракция, е приготвила всички деликатеси. За съжаление зашеметяващите плажове – които са сравнявани с тези на Малдивите – не могат да се видят по това време на годината.

По това време на годината река Дунав тече с пълния си капацитет и потапя пясъка. „Пясъците са дълги километри, недокоснати и никога не са били докосвани от човешки крак. Те се развиват по този начин. Тази водна преграда, която ни отделя от българския бряг, след месец или месец и половина ще бъде от пясък.

Според Гавазов пясъците биха могли да бъдат предоставени като алтернативен начин на туризъм.

И за разлика от пясъците на това място, които могат да се видят само понякога, друго място на реката е достъпно. Прехвърляме се на лодката на Бисер Пасков, рокер, екскурзовод и фен на моторните спортове, който по случайност е и свещеник.

Той се съгласява да изпълни задачата си да разкаже за Никопол и забележителностите на Дунав по характерния за негов благочестив начин.

„Ние не успяваме да оценим даровете, които Бог ни е дал. Животът на Земята е кратък. Според Библията има такова нещо като миг от вечността. Тогава Христос заяви: „На никого не съм го обещал за утрешния ден“. Времето е сега, за да приемем всичко това. Всеки ден ние наблюдаваме островите по различен начин.

Изобилие от зеленина, цъфтеж на дърветата и поникване на треви, последвано от изгаряне на тревата и началото на есента. Съществува ежедневна красота. И в действителност хората имат възможност да наблюдават непокътната природа, без човешка намеса, защото когато има намеса, нещата се влошават, според Бисер Пасков. Той пуска лодката си в каналите на Никопол на река Дунав. Районът е особено красив и може да съперничи на Амазонка.

След като прекарваме два часа в неопитомените райони на Дунав, се връщаме в Никопол с намерението да се върнем, щом се появят пясъците на българските Малдиви.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо Нургюл Салимова замина за Баку без екип и на собствени разноски?
Next: Жена се влюби и омъжи за непознат, който ѝ дари половината си дроб, за да живее

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.