Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В България има място, за което малко хора знаят, но е като Малдивите и Амазонка! Райско кътче
  • Новини

В България има място, за което малко хора знаят, но е като Малдивите и Амазонка! Райско кътче

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
ndfghjferterter.png

Можем ли да бъдем едновременно на Малдивите и край река Амазонка? Оказва се, че в България има място, което обединява тези две горещи туристически точки в една невероятна комбинация.

Въпреки че тепърва започва да набират популярност, дори сред българите, плажът в близост до дунавския град Никопол и каналите покрай реката могат да се конкурират с най-екзотичните дестинации за туризъм в света.

По това време на годината река Дунав в Никополския архипелаг е особено прекрасна и пълна с вода. Тя е българските Малдиви, когато водите се успокоят.

Населението на Никопол е под 2000 души. Поради липсата на първокласен път достъпът до това място е затруднен. За съжаление условията в града не са добри за живот. Но по бреговете на Дунав се случва нещо различно. Всеки ден двама мъже прекосяват реката, защото се нуждаят от духовната храна, която тя им осигурява, а напоследък, по информация на NOVA, те заразяват и туристи – от други държави и България.

В продължение на 15 години Синан Гавазов работи като екскурзовод и водач на риболов по река Дунав, разкривайки спиращи дъха картини и непознати забележителности като раннохристиянска църква, до която може да се стигне само по вода.

От трети до четвърти век от н.е., тоест раннохристиянска. Тя се руши. Тя е от варовик. Била е много колоритна, когато е била монашеско селище в разцвета си. Според Гавазов монасите са спели в дървени нарове.

Градина е името на първия остров от Никополския архипелаг.

Там се приготвя рибена чорба по традиционна дунавска рецепта. „Тази супа трябва да съдържа поне два различни вида риба. Тя е толкова по-вкусна, колкото повече риба има. Сомът и бялата мряна са най-добрите риби в този район“, твърди той.

Съпругата на Синан, която е пристигнала на острова часове по-рано, за да подготви кулинарната атракция, е приготвила всички деликатеси. За съжаление зашеметяващите плажове – които са сравнявани с тези на Малдивите – не могат да се видят по това време на годината.

По това време на годината река Дунав тече с пълния си капацитет и потапя пясъка. „Пясъците са дълги километри, недокоснати и никога не са били докосвани от човешки крак. Те се развиват по този начин. Тази водна преграда, която ни отделя от българския бряг, след месец или месец и половина ще бъде от пясък.

Според Гавазов пясъците биха могли да бъдат предоставени като алтернативен начин на туризъм.

И за разлика от пясъците на това място, които могат да се видят само понякога, друго място на реката е достъпно. Прехвърляме се на лодката на Бисер Пасков, рокер, екскурзовод и фен на моторните спортове, който по случайност е и свещеник.

Той се съгласява да изпълни задачата си да разкаже за Никопол и забележителностите на Дунав по характерния за негов благочестив начин.

„Ние не успяваме да оценим даровете, които Бог ни е дал. Животът на Земята е кратък. Според Библията има такова нещо като миг от вечността. Тогава Христос заяви: „На никого не съм го обещал за утрешния ден“. Времето е сега, за да приемем всичко това. Всеки ден ние наблюдаваме островите по различен начин.

Изобилие от зеленина, цъфтеж на дърветата и поникване на треви, последвано от изгаряне на тревата и началото на есента. Съществува ежедневна красота. И в действителност хората имат възможност да наблюдават непокътната природа, без човешка намеса, защото когато има намеса, нещата се влошават, според Бисер Пасков. Той пуска лодката си в каналите на Никопол на река Дунав. Районът е особено красив и може да съперничи на Амазонка.

След като прекарваме два часа в неопитомените райони на Дунав, се връщаме в Никопол с намерението да се върнем, щом се появят пясъците на българските Малдиви.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо Нургюл Салимова замина за Баку без екип и на собствени разноски?
Next: Жена се влюби и омъжи за непознат, който ѝ дари половината си дроб, за да живее

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.