Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гъбички години наред ме мъчиха, но откакто ми казаха тази рецепта само с 3 натурални съставки се отървах за дни от тях
  • Новини

Гъбички години наред ме мъчиха, но откакто ми казаха тази рецепта само с 3 натурални съставки се отървах за дни от тях

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
gdodaisdnasdnas.jpg

Съществуват няколко проучвания, които установяват, че кислородната вода би могла да защити клетъчните стени на растенията, за да спре проникването на гъбички през тях. Друго проучване, реализирано от руски учени, показва, че високото ниво на кислородна вода представлява интензивен инструмент за унищожаване на гъбичките.

Не е нужно да анализирате точността на проучването, просто е необходимо да знаете, че ползването на подходящото количество кислородна вода може да помогне за елиминиране на гъбичките по ноктите.

Изсипете 1/2 чаена чаша английска сол в подходящ съд.

Към нея добавете 1/4 чаена чаша кислородна вода, 1/4 чаена чаша бял оцет и 4 чаени чаши гореща вода. Потопете памуче в разтвора и го поставете върху засегнатата зона. Оставете го да подейства за 10 минути, след което го отстранете. Повтаряйте процедурата 2 пъти дневно до пълното елиминиране на гъбичките по ноктите.

Не изпускай тези оферти:

Още новини за гъбичките:

Гъбичките често присъстват в човешките тумори и могат да бъдат използвани като инструмент за откриване, диагностика и дори лечение на ракови заболявания, твърди екип от международни учени, цитирани от ЮПИ.

Специалистите съставиха първи по рода си „микобиомен атлас на рака“, описващ връзките между гъбичките и 35 вида онкологични заболявания.

Изследването е публикувано в сп. „Сел“.

Екипът от изследователи от Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Сан Диего и Научния институт „Вайцман“ в Реховот, Израел, отбеляза, че малко се знае за ролята на гъбичните микроорганизми или микобиота, част от човешкия микробиом, при раковите заболявания при хората.

От доста време изследвания са фокусирани върху връзката между рака и отделните микроби, се казва в разпространено съобщение. Напоследък обаче вниманието е насочено върху целия човешки микробиом, особено в червата, където се намират повече и по-разнообразни общности от бактерии, вируси и гъбички, отколкото навсякъде другаде в човешкото тяло.

Новите данни са на базата на 17 401 проби от тъкани, кръв и плазма на пациенти за 35 вида рак, се казва в научната статия.

Изследователите споделят, че са открили „значителни корелации“ между специфични гъбички и възраст, туморни подвидове, тютюнопушене, реакция при имунотерапия и животоспасяващи дейности.

Те казват, че все още трябва да се установи дали има причинно-следствена връзка с гъбичките.

„Съществуването на гъбички при повечето човешки ракови заболявания е както изненада, така и очаквано“, обяснява Роб Найт, съавтор на изследването и професор в Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Сан Диего.

„Изненадващо е, защото не знаем как гъбичките могат да попаднат в тумори в цялото тяло“, каза той. „Но също е и очаквано, тъй като отговаря на модела на здрави микробиоми, включително в червата, устата и кожата, където бактериите и гъбичките си взаимодействат като част от сложна общност.“

Констатацията, че гъбичките често присъстват в човешките тумори, „трябва да ни накара да проучим по-добре техните потенциални ефекти и да преразгледаме почти всичко, което знаем за рака“, е мнението на д-р Равид Щраусман, съавтор на изследването и главен изследовател в Научния институт “Вайцман”, цитиран в съобщението.

Друго проучване, което също е публикувано в изданието „Сел“, открива гъбички в стомашно-чревни и белодробни тумори. Водещ автор на изследването е Андерс Долман, докторант по биомедицинско инженерство в университета Дюк, Северна Каролина.

При рак на белия дроб, например, гъбичките Blastomyces са свързани с туморни тъкани, казват учените, работили по проучване. При онкологично заболяване на стомаха са установени високи нива на Candida; а при рак на дебелото черво наличието на този вид гъбички помага да се предвиди разпространението на болестта.

Данните от това изследване дават основание да се смята, че микобиотата е свързана с развитието на стомашно-чревни ракови заболявания при хората и предполагат, че „свързана с тумор гъбична ДНК може да служи като диагностичен или прогностичен биомаркер“, обясняват учените.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лоша новина за пенсионерите! На над 1 милион души им се плаче след преизчислението на пенсиите
Next: Почерненият брат на убития в София таксиметров шофьор разтърси с тези думи

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.