Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гъбички години наред ме мъчиха, но откакто ми казаха тази рецепта само с 3 натурални съставки се отървах за дни от тях
  • Новини

Гъбички години наред ме мъчиха, но откакто ми казаха тази рецепта само с 3 натурални съставки се отървах за дни от тях

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
gdodaisdnasdnas.jpg

Съществуват няколко проучвания, които установяват, че кислородната вода би могла да защити клетъчните стени на растенията, за да спре проникването на гъбички през тях. Друго проучване, реализирано от руски учени, показва, че високото ниво на кислородна вода представлява интензивен инструмент за унищожаване на гъбичките.

Не е нужно да анализирате точността на проучването, просто е необходимо да знаете, че ползването на подходящото количество кислородна вода може да помогне за елиминиране на гъбичките по ноктите.

Изсипете 1/2 чаена чаша английска сол в подходящ съд.

Към нея добавете 1/4 чаена чаша кислородна вода, 1/4 чаена чаша бял оцет и 4 чаени чаши гореща вода. Потопете памуче в разтвора и го поставете върху засегнатата зона. Оставете го да подейства за 10 минути, след което го отстранете. Повтаряйте процедурата 2 пъти дневно до пълното елиминиране на гъбичките по ноктите.

Не изпускай тези оферти:

Още новини за гъбичките:

Гъбичките често присъстват в човешките тумори и могат да бъдат използвани като инструмент за откриване, диагностика и дори лечение на ракови заболявания, твърди екип от международни учени, цитирани от ЮПИ.

Специалистите съставиха първи по рода си „микобиомен атлас на рака“, описващ връзките между гъбичките и 35 вида онкологични заболявания.

Изследването е публикувано в сп. „Сел“.

Екипът от изследователи от Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Сан Диего и Научния институт „Вайцман“ в Реховот, Израел, отбеляза, че малко се знае за ролята на гъбичните микроорганизми или микобиота, част от човешкия микробиом, при раковите заболявания при хората.

От доста време изследвания са фокусирани върху връзката между рака и отделните микроби, се казва в разпространено съобщение. Напоследък обаче вниманието е насочено върху целия човешки микробиом, особено в червата, където се намират повече и по-разнообразни общности от бактерии, вируси и гъбички, отколкото навсякъде другаде в човешкото тяло.

Новите данни са на базата на 17 401 проби от тъкани, кръв и плазма на пациенти за 35 вида рак, се казва в научната статия.

Изследователите споделят, че са открили „значителни корелации“ между специфични гъбички и възраст, туморни подвидове, тютюнопушене, реакция при имунотерапия и животоспасяващи дейности.

Те казват, че все още трябва да се установи дали има причинно-следствена връзка с гъбичките.

„Съществуването на гъбички при повечето човешки ракови заболявания е както изненада, така и очаквано“, обяснява Роб Найт, съавтор на изследването и професор в Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Сан Диего.

„Изненадващо е, защото не знаем как гъбичките могат да попаднат в тумори в цялото тяло“, каза той. „Но също е и очаквано, тъй като отговаря на модела на здрави микробиоми, включително в червата, устата и кожата, където бактериите и гъбичките си взаимодействат като част от сложна общност.“

Констатацията, че гъбичките често присъстват в човешките тумори, „трябва да ни накара да проучим по-добре техните потенциални ефекти и да преразгледаме почти всичко, което знаем за рака“, е мнението на д-р Равид Щраусман, съавтор на изследването и главен изследовател в Научния институт “Вайцман”, цитиран в съобщението.

Друго проучване, което също е публикувано в изданието „Сел“, открива гъбички в стомашно-чревни и белодробни тумори. Водещ автор на изследването е Андерс Долман, докторант по биомедицинско инженерство в университета Дюк, Северна Каролина.

При рак на белия дроб, например, гъбичките Blastomyces са свързани с туморни тъкани, казват учените, работили по проучване. При онкологично заболяване на стомаха са установени високи нива на Candida; а при рак на дебелото черво наличието на този вид гъбички помага да се предвиди разпространението на болестта.

Данните от това изследване дават основание да се смята, че микобиотата е свързана с развитието на стомашно-чревни ракови заболявания при хората и предполагат, че „свързана с тумор гъбична ДНК може да служи като диагностичен или прогностичен биомаркер“, обясняват учените.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лоша новина за пенсионерите! На над 1 милион души им се плаче след преизчислението на пенсиите
Next: Почерненият брат на убития в София таксиметров шофьор разтърси с тези думи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.