Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Димитър Бербатов с уникално обръщение към подрастващите в България
  • Новини

Димитър Бербатов с уникално обръщение към подрастващите в България

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2023
beerrrasbastast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Един от най-добрите футболисти в историята на България – Димитър Бербатов, отправи изключително силно послание към подрастващите в България, като за трибуна използва „Шоуто на Николаос Цитиридис“.

Берба бе първият гост за новия сезон на вечерното предаване и очарова зрителите с изключително добрата си актьорска игра и страхотно държане пред камерата.

Цитиридис и Бербатов говориха за дъщерите на футболиста, кариерата му, фондацията му и други забавни, но и важни теми, а на финала се случи нещо наистина запомнящо се. Бербатов седна на мястото на водещия и направи специално обръщение към българските младежи, което ще бъде запомнено. Ето какво каза в него седемкратният Футболист номер 1 на България:

„Здравейте! Аз съм Димитър Бербатов. Имам фондация от 15 години за талантливи деца. Това, което ще кажа, е и за тях също, но бих искал да се обърна най-вече към другите деца, към подрастващите младежи и девойки, които в момента се лутат или са леко изгубени, или правят грешните избори на базата на това, че не търсят помощ, или просто защото са все още малки и търсят пътя си в живота, или се притесняват да потърсят съвет или помощ. И ще го кажа по начин, за да ме разберете, без да съм толкова краен, колкото си мислих, че искам да бъда…

Не ви прави готини да пушите.
Не ви прави готини да се напивате.
Не ви прави готини да ползвате райски газ.
Не ви прави готини, не дай си боже, да взимате наркотици.
Не ви прави готини да държите наргилето и да си мислите, че държите света в ръцете си… Не го!
Не ви прави готини да се биете по моловете или където и да е! Момичета, особено пък вие. Вие сте дами, трябва да се държите на положение.

Тези неща не ви правят готини. Тези неща ви правят загубеняци! Нарочно използвам тази дума, защото сте загубени на моменти и търсите правилния път. Няма лошо! Всички сме били там. Но искам да го знаете и да го чуете от мен – готини ви правят следните неща, част от които са: да сте образовани, да знаете как да говорите, да знаете как да пишете, да знаете как да уважавате учителите си, родителите си, да знаете езици, да помагате при нужда, да казвате „Здравей“, „Как сте?“.

 

Тези неща ще ви направят готини – да помагате на някой, който има нужда от помощ. Това ви прави готини в очите на хората около вас и специално в моите очи.

Разбира се, че ще правите грешки. Всички сме били там, аз съм бил там. Особено за момчетата – всички номерца са ми ясни. Минал съм го този път. Затова казах: забавлявайте се, растете, търсете пътя си в живота и се надявам да правите по-малките грешки. Има и такива – по-малки грешки. Има и много големи грешки, от които не може да се върнете назад. Затова помислете внимателно това, което казах – кое ви прави готини, кое ви прави… загубеняци. Защото това е много важно!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъжът на жената, която падна от яхтата на бизнесмен и се удави в Созопол, шокиран! Казала му, че отива на работа
Next: Лекари във Варна спасиха крака на млад мъж

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.