Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Димитър Бербатов с уникално обръщение към подрастващите в България
  • Новини

Димитър Бербатов с уникално обръщение към подрастващите в България

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2023
beerrrasbastast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Един от най-добрите футболисти в историята на България – Димитър Бербатов, отправи изключително силно послание към подрастващите в България, като за трибуна използва „Шоуто на Николаос Цитиридис“.

Берба бе първият гост за новия сезон на вечерното предаване и очарова зрителите с изключително добрата си актьорска игра и страхотно държане пред камерата.

Цитиридис и Бербатов говориха за дъщерите на футболиста, кариерата му, фондацията му и други забавни, но и важни теми, а на финала се случи нещо наистина запомнящо се. Бербатов седна на мястото на водещия и направи специално обръщение към българските младежи, което ще бъде запомнено. Ето какво каза в него седемкратният Футболист номер 1 на България:

„Здравейте! Аз съм Димитър Бербатов. Имам фондация от 15 години за талантливи деца. Това, което ще кажа, е и за тях също, но бих искал да се обърна най-вече към другите деца, към подрастващите младежи и девойки, които в момента се лутат или са леко изгубени, или правят грешните избори на базата на това, че не търсят помощ, или просто защото са все още малки и търсят пътя си в живота, или се притесняват да потърсят съвет или помощ. И ще го кажа по начин, за да ме разберете, без да съм толкова краен, колкото си мислих, че искам да бъда…

Не ви прави готини да пушите.
Не ви прави готини да се напивате.
Не ви прави готини да ползвате райски газ.
Не ви прави готини, не дай си боже, да взимате наркотици.
Не ви прави готини да държите наргилето и да си мислите, че държите света в ръцете си… Не го!
Не ви прави готини да се биете по моловете или където и да е! Момичета, особено пък вие. Вие сте дами, трябва да се държите на положение.

Тези неща не ви правят готини. Тези неща ви правят загубеняци! Нарочно използвам тази дума, защото сте загубени на моменти и търсите правилния път. Няма лошо! Всички сме били там. Но искам да го знаете и да го чуете от мен – готини ви правят следните неща, част от които са: да сте образовани, да знаете как да говорите, да знаете как да пишете, да знаете как да уважавате учителите си, родителите си, да знаете езици, да помагате при нужда, да казвате „Здравей“, „Как сте?“.

 

Тези неща ще ви направят готини – да помагате на някой, който има нужда от помощ. Това ви прави готини в очите на хората около вас и специално в моите очи.

Разбира се, че ще правите грешки. Всички сме били там, аз съм бил там. Особено за момчетата – всички номерца са ми ясни. Минал съм го този път. Затова казах: забавлявайте се, растете, търсете пътя си в живота и се надявам да правите по-малките грешки. Има и такива – по-малки грешки. Има и много големи грешки, от които не може да се върнете назад. Затова помислете внимателно това, което казах – кое ви прави готини, кое ви прави… загубеняци. Защото това е много важно!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъжът на жената, която падна от яхтата на бизнесмен и се удави в Созопол, шокиран! Казала му, че отива на работа
Next: Лекари във Варна спасиха крака на млад мъж

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.