Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дъщерята на президента Радев задмина по красота всички псевдоманекенки, показа снимки по бански от плажа
  • Новини

Дъщерята на президента Радев задмина по красота всички псевдоманекенки, показа снимки по бански от плажа

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
rasdasvaevasv.png

Дъщерята на президента Румен Радев Дарина замина за морето още в първите по-топли дни, видя HotArena.

Красавицата, която тази година завърши средното си образование, е на почивка с приятели на родното Черноморие.

Компанията се е отправила към морето в последните дни на юни, за да спази традицията да посрещнат изгрева на Джулай морнинг на плажа. Дарина и приятелите й си прекарали незабравимо, а самата тя е запчеатала преживяването в няколко красиви снимки.

На фона на златистия пясък и безкрайно синьо небе Радева позира с къса черна рокля с копчета отпред, напълно подходяща за повода и мястото. Съвсем небрежно красивото момиче е хванало в едната си ръка марковите бели маратонки докато с другата леко разрошва къдравите си коси.

Не изпускай тези оферти:

 

Кадрите на Дарина са изключително красиви и могат да впечатлят всеки фотограф. Приятелите й веднага я заляха с купо комплименти и изтъкнаха, че става за модел.

Дарина задминава по визия и красота всички професионални инфлуенсърки и псевдоманекенки, които заливат социалните мрежи в последните години. Тя обаче се е насочила към театралната сцена. Заради пандемията тя и съучениците й от столичната 35-а гимназия нямаха бал, затова решиха да празнуват на морето, отколкото да обикалят София в най-големите жеги, облечени в тежки рокли и тонове грим в края на юни.

След като се завърне в столицата, президентската щерка ще заляга над учебниците, за да се готви за кандидат-студенстки изпити. Очаква се тя да е сред желаещите да влязат в НАТФИЗ. Изпитите в театралната академия ще се проведат в началото на септември, така че тя ще има достатъчно време да репетира за тях.

Щерката на Румен Радев е запалена по актьорското майсторство от години. Още в 9 клас тя става част от франкофонската театрална група “Ле Страпонтен” на училището си, където впечатлява и с актьорска дарба, и с отличен френски, пише Галерия.

Дъщерята на Румен Радев събира погледите с тяло на плажа

Златен бал за дъщерята на Радев - България Днес

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Погледнете отвътре замъка Балморал, където почина кралица Елизабет
Next: Жесток скандал: Лора Крумова и Костадин Костадинов се захапаха грозно

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.