Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дъщерята на президента Радев задмина по красота всички псевдоманекенки, показа снимки по бански от плажа
  • Новини

Дъщерята на президента Радев задмина по красота всички псевдоманекенки, показа снимки по бански от плажа

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
rasdasvaevasv.png

Дъщерята на президента Румен Радев Дарина замина за морето още в първите по-топли дни, видя HotArena.

Красавицата, която тази година завърши средното си образование, е на почивка с приятели на родното Черноморие.

Компанията се е отправила към морето в последните дни на юни, за да спази традицията да посрещнат изгрева на Джулай морнинг на плажа. Дарина и приятелите й си прекарали незабравимо, а самата тя е запчеатала преживяването в няколко красиви снимки.

На фона на златистия пясък и безкрайно синьо небе Радева позира с къса черна рокля с копчета отпред, напълно подходяща за повода и мястото. Съвсем небрежно красивото момиче е хванало в едната си ръка марковите бели маратонки докато с другата леко разрошва къдравите си коси.

Не изпускай тези оферти:

 

Кадрите на Дарина са изключително красиви и могат да впечатлят всеки фотограф. Приятелите й веднага я заляха с купо комплименти и изтъкнаха, че става за модел.

Дарина задминава по визия и красота всички професионални инфлуенсърки и псевдоманекенки, които заливат социалните мрежи в последните години. Тя обаче се е насочила към театралната сцена. Заради пандемията тя и съучениците й от столичната 35-а гимназия нямаха бал, затова решиха да празнуват на морето, отколкото да обикалят София в най-големите жеги, облечени в тежки рокли и тонове грим в края на юни.

След като се завърне в столицата, президентската щерка ще заляга над учебниците, за да се готви за кандидат-студенстки изпити. Очаква се тя да е сред желаещите да влязат в НАТФИЗ. Изпитите в театралната академия ще се проведат в началото на септември, така че тя ще има достатъчно време да репетира за тях.

Щерката на Румен Радев е запалена по актьорското майсторство от години. Още в 9 клас тя става част от франкофонската театрална група “Ле Страпонтен” на училището си, където впечатлява и с актьорска дарба, и с отличен френски, пише Галерия.

Дъщерята на Румен Радев събира погледите с тяло на плажа

Златен бал за дъщерята на Радев - България Днес

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Погледнете отвътре замъка Балморал, където почина кралица Елизабет
Next: Жесток скандал: Лора Крумова и Костадин Костадинов се захапаха грозно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.