Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Екшън: Динко Вълев спипа нелегални афганистанци след убийството на граничаря
  • Новини

Екшън: Динко Вълев спипа нелегални афганистанци след убийството на граничаря

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2022
dinokgaksgoasga.jpg

Динко Вълев от Ямбол, станал известен преди години като ловец на бежанци, запретна ръкави и отново обяви война на каналджии и нелегалните мигранти, пише „Флагман“.

Снощи, докато пътувал в района на Стралджа, забелязал трима мъже край пътя. В кратко видео той разговаря с тях, от което става ясно, че хората са от Афганистан и са влезли в България нелегално пеш преди ден.

На срещата, ден след убийството на граничаря край Елхово, Динко не само разпитва тримата нелегални от къде са и как са пристигнали в България, но и прилага крути възпитатело-превантивни мерки.

Динко от Ямбол апелира за по-строги мерки спрямо мигрантския натиск и изказва съболезнования на близките на загиналия граничен полицай от Елхово Петър Бъчваров, когото познавал лично.

Не изпускай тези оферти:

Още от Динко:

Спасителните екипи, подпомогнати от Динко Вълев, предотвратиха екологична катастрофа

Сложна операция по изправянето на обърнатата цистерна, катастрофирала на пътя Русе – Разград край моста на Писанец, бе извършена тази вечер. Със своята техника се включи лично Динко Вълев от Ямбол, а всички институции – Община Ветово, РИОСВ – Русе, пожарна и полиция, предотвратиха със съвместните си действия екологична катастрофа.

Цистерната с русенска регистрация, управлявана от 53-годишен украинец, е излязла от пътя и се е обърнала в крайпътната канавка, научихме от Русе Медиа.

20-тонното превозно средство е било натоварено с горещ битум. При инцидента водачът, чиито проби за алкохол и наркотици са отрицателни, не е пострадал, но обшивката на цистерната се е пробила и е започнало изтичане на горещия мазутен продукт.

На място веднага са изпратени екипи на полицията и пожарната, които да обезопасят местопроизшествието. Пристигнаха също така кметът на Община Ветово д-р Мехмед Мехмед и инж. Христо Милков от екоинспекцията. Тъй като катастрофата е станала в канавката, отводнителната система е поела първоначалното количество от битума. Бе извикан багер, който да направи специален изкоп.

„Използваме тръба, която пресича пътя и минава през гората, по която да пренасочим мазута. Отворихме една голяма яма, в която да го събираме, за да не тече по-надолу към река Бели Лом“, каза кметът на Ветово д-р Мехмед.

Инж. Христо Милков от РИОСВ – Русе обясни, че тези мерки е важно да се предприемат спешно, за да не попаднат нефтопродуктите в почвата. След като изстине, битумът ще трябва да се събере от мястото на инцидента.

За да се освободи пътят, на място бе извикан лично Динко Вълев от Ямбол. Заради състоянието на цистерната обаче се наложи на първо време тя да бъде само изправена. „Опитахме се по най-бързия начин да я изправим, да не тече толкова много битум в природата. Но, както видяхте, когато я изправяхме, цистерната е срязана точно на дъното и няма как, трябва да изтече всичко, че да тръгнем по пътя да го дърпаме. Не беше много лесно изправянето“, каза Динко Вълев.

Тепърва ще се изясняват причините за катастрофата, като вече има три версии. Първоначално шофьорът на цистерната е казал пред органите на реда, че е имало земеделска техника, която е трябвало да заобиколи, и е загубил управление. По-късно той обясни, че е бил засечен от лек автомобил, който е избягал. Според Динко Вълев обаче най-вероятно водачът е задрямал и е самокатастрофирал.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прочути готвачи изригнаха: Хлябът и лукът нямат място в каймата за кюфтета
Next: Пловдив потъна в скръб: Внезапно почина обичан от всички талант

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.