Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Екшън: Динко Вълев спипа нелегални афганистанци след убийството на граничаря
  • Новини

Екшън: Динко Вълев спипа нелегални афганистанци след убийството на граничаря

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2022
dinokgaksgoasga.jpg

Динко Вълев от Ямбол, станал известен преди години като ловец на бежанци, запретна ръкави и отново обяви война на каналджии и нелегалните мигранти, пише „Флагман“.

Снощи, докато пътувал в района на Стралджа, забелязал трима мъже край пътя. В кратко видео той разговаря с тях, от което става ясно, че хората са от Афганистан и са влезли в България нелегално пеш преди ден.

На срещата, ден след убийството на граничаря край Елхово, Динко не само разпитва тримата нелегални от къде са и как са пристигнали в България, но и прилага крути възпитатело-превантивни мерки.

Динко от Ямбол апелира за по-строги мерки спрямо мигрантския натиск и изказва съболезнования на близките на загиналия граничен полицай от Елхово Петър Бъчваров, когото познавал лично.

Не изпускай тези оферти:

Още от Динко:

Спасителните екипи, подпомогнати от Динко Вълев, предотвратиха екологична катастрофа

Сложна операция по изправянето на обърнатата цистерна, катастрофирала на пътя Русе – Разград край моста на Писанец, бе извършена тази вечер. Със своята техника се включи лично Динко Вълев от Ямбол, а всички институции – Община Ветово, РИОСВ – Русе, пожарна и полиция, предотвратиха със съвместните си действия екологична катастрофа.

Цистерната с русенска регистрация, управлявана от 53-годишен украинец, е излязла от пътя и се е обърнала в крайпътната канавка, научихме от Русе Медиа.

20-тонното превозно средство е било натоварено с горещ битум. При инцидента водачът, чиито проби за алкохол и наркотици са отрицателни, не е пострадал, но обшивката на цистерната се е пробила и е започнало изтичане на горещия мазутен продукт.

На място веднага са изпратени екипи на полицията и пожарната, които да обезопасят местопроизшествието. Пристигнаха също така кметът на Община Ветово д-р Мехмед Мехмед и инж. Христо Милков от екоинспекцията. Тъй като катастрофата е станала в канавката, отводнителната система е поела първоначалното количество от битума. Бе извикан багер, който да направи специален изкоп.

„Използваме тръба, която пресича пътя и минава през гората, по която да пренасочим мазута. Отворихме една голяма яма, в която да го събираме, за да не тече по-надолу към река Бели Лом“, каза кметът на Ветово д-р Мехмед.

Инж. Христо Милков от РИОСВ – Русе обясни, че тези мерки е важно да се предприемат спешно, за да не попаднат нефтопродуктите в почвата. След като изстине, битумът ще трябва да се събере от мястото на инцидента.

За да се освободи пътят, на място бе извикан лично Динко Вълев от Ямбол. Заради състоянието на цистерната обаче се наложи на първо време тя да бъде само изправена. „Опитахме се по най-бързия начин да я изправим, да не тече толкова много битум в природата. Но, както видяхте, когато я изправяхме, цистерната е срязана точно на дъното и няма как, трябва да изтече всичко, че да тръгнем по пътя да го дърпаме. Не беше много лесно изправянето“, каза Динко Вълев.

Тепърва ще се изясняват причините за катастрофата, като вече има три версии. Първоначално шофьорът на цистерната е казал пред органите на реда, че е имало земеделска техника, която е трябвало да заобиколи, и е загубил управление. По-късно той обясни, че е бил засечен от лек автомобил, който е избягал. Според Динко Вълев обаче най-вероятно водачът е задрямал и е самокатастрофирал.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прочути готвачи изригнаха: Хлябът и лукът нямат място в каймата за кюфтета
Next: Пловдив потъна в скръб: Внезапно почина обичан от всички талант

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.