Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Екшън: Динко Вълев спипа нелегални афганистанци след убийството на граничаря
  • Новини

Екшън: Динко Вълев спипа нелегални афганистанци след убийството на граничаря

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2022
dinokgaksgoasga.jpg

Динко Вълев от Ямбол, станал известен преди години като ловец на бежанци, запретна ръкави и отново обяви война на каналджии и нелегалните мигранти, пише „Флагман“.

Снощи, докато пътувал в района на Стралджа, забелязал трима мъже край пътя. В кратко видео той разговаря с тях, от което става ясно, че хората са от Афганистан и са влезли в България нелегално пеш преди ден.

На срещата, ден след убийството на граничаря край Елхово, Динко не само разпитва тримата нелегални от къде са и как са пристигнали в България, но и прилага крути възпитатело-превантивни мерки.

Динко от Ямбол апелира за по-строги мерки спрямо мигрантския натиск и изказва съболезнования на близките на загиналия граничен полицай от Елхово Петър Бъчваров, когото познавал лично.

Не изпускай тези оферти:

Още от Динко:

Спасителните екипи, подпомогнати от Динко Вълев, предотвратиха екологична катастрофа

Сложна операция по изправянето на обърнатата цистерна, катастрофирала на пътя Русе – Разград край моста на Писанец, бе извършена тази вечер. Със своята техника се включи лично Динко Вълев от Ямбол, а всички институции – Община Ветово, РИОСВ – Русе, пожарна и полиция, предотвратиха със съвместните си действия екологична катастрофа.

Цистерната с русенска регистрация, управлявана от 53-годишен украинец, е излязла от пътя и се е обърнала в крайпътната канавка, научихме от Русе Медиа.

20-тонното превозно средство е било натоварено с горещ битум. При инцидента водачът, чиито проби за алкохол и наркотици са отрицателни, не е пострадал, но обшивката на цистерната се е пробила и е започнало изтичане на горещия мазутен продукт.

На място веднага са изпратени екипи на полицията и пожарната, които да обезопасят местопроизшествието. Пристигнаха също така кметът на Община Ветово д-р Мехмед Мехмед и инж. Христо Милков от екоинспекцията. Тъй като катастрофата е станала в канавката, отводнителната система е поела първоначалното количество от битума. Бе извикан багер, който да направи специален изкоп.

„Използваме тръба, която пресича пътя и минава през гората, по която да пренасочим мазута. Отворихме една голяма яма, в която да го събираме, за да не тече по-надолу към река Бели Лом“, каза кметът на Ветово д-р Мехмед.

Инж. Христо Милков от РИОСВ – Русе обясни, че тези мерки е важно да се предприемат спешно, за да не попаднат нефтопродуктите в почвата. След като изстине, битумът ще трябва да се събере от мястото на инцидента.

За да се освободи пътят, на място бе извикан лично Динко Вълев от Ямбол. Заради състоянието на цистерната обаче се наложи на първо време тя да бъде само изправена. „Опитахме се по най-бързия начин да я изправим, да не тече толкова много битум в природата. Но, както видяхте, когато я изправяхме, цистерната е срязана точно на дъното и няма как, трябва да изтече всичко, че да тръгнем по пътя да го дърпаме. Не беше много лесно изправянето“, каза Динко Вълев.

Тепърва ще се изясняват причините за катастрофата, като вече има три версии. Първоначално шофьорът на цистерната е казал пред органите на реда, че е имало земеделска техника, която е трябвало да заобиколи, и е загубил управление. По-късно той обясни, че е бил засечен от лек автомобил, който е избягал. Според Динко Вълев обаче най-вероятно водачът е задрямал и е самокатастрофирал.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прочути готвачи изригнаха: Хлябът и лукът нямат място в каймата за кюфтета
Next: Пловдив потъна в скръб: Внезапно почина обичан от всички талант

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.