Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена почина при катастрофа! Оказа се, че брат й я е убил
  • Новини

Жена почина при катастрофа! Оказа се, че брат й я е убил

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
mdlsadlasldaskd.jpg

Италианските власти съобщиха за пътен инцидент в околностите на Неапол, вследствие на който е починала 22-годишната Мария Гаджионе.

В хода на разследването обаче криминалистите достигат до следа, която им разкрива, че не става въпрос за нещастен случай, а за предумишлено убийство, извършено от собствения ѝ 30-годишен брат.

В процеса на разследването се оказва, че момичето, управлявало скутера си, е било застигнато от скутера на брат ѝ Антонио, който я изблъскал от пътя и тя връхлетяла върху насрещна ограда, загивайки намясто.

Заедно с нея бил и интимният ѝ транссексуален приятел, който пострадал при удара, но успял да оцелее.

Не изпускай тези оферти:

Не исках да убивам никого. Исках просто да дам един урок на сестра ми и най-вече на онзи, който я зарази, тъй като преди това тя винаги е била нормална, разказал 25-годиния Антонио пред разследващите, пише novini.bg.

Срещу него предстои да бъде повдигнато обвинение за предумишлено убийство по хомофобски мотиви.

Още криминални:

Пловдивски затворник поиска обезщетение в размер на 20 000 лв. заради престоя му зад решетките. Едно от основните му оплаквания е, че делил килия с пушач.

Многократно молил да бъде преместен в друго помещение, което е чисто от тютюнев дим, но му било отказано. Освен това, пандизчията изредил и ред други неща, които превърнали престоя му в кошмар – пренаселеност на килиите, липса на вентилация, тоалетна с неработещи казанчета, липса на работещи чешми или умивалници, лошо състояние на банята – душовете били само 5-6, а се къпели по 30-40 човека, като от тях течала или гореща или ледено студена вода.

В списъка си с оплаквания мъжът споменал също недостиг на дневна светлина и свеж въздух, което му създавало дихателни проблеми, кашлица и предразположение към респираторни заболявания. През зимата отоплението било много трудно и било студено. Имало недостатъчно дебели завивки, като му било отказано доставянето на допълнителни такива.

Пандизчията изтъкнал, че спалното и постелъчно бельо се сменяло изключително рядко, което създавало предпоставки за наличие на дървеници и бълхи. Не на последно място се жалвал, че в килиите няма достатъчно шкафчета и мебели.

Магистратите отхвърлили всичките му оплаквания, с изключение на едно – за пренаселеност на килиите. Определили обезщетение в размер на 700 лв. за двугодишния му престой зад решетките.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ври и кипи в ефир! Водещ вбеси Татяна Дончева, тя удари по масата: Недейте да питате такива работи
Next: Зрителите видяха нещо странно със Сашко при първата му поява

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.